Невидимите деца

Споделете тази статия

В последно време много се говори за децата със специални потребности.

У нас те не съществуват. Да, няма такива. Поне според правителството и обществото ни. Те не присъстват във филмите за деца, в детските книги, в учебниците, в уроците, в приказките.

Това са невидимите хора. Няма да видите аутист, сляпо, глухо или дете в инвалидна количка да играе с връстниците си на детската площадка. Те не съществуват, както казах. От средните векове, когато църквата ги е заклеймявала като нечестиви, грешници наказани от Бога, та досега в България малко се е променило отношението на хората към тях.

ВКЛЮЧИТЕЛНО И В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА НИ СИСТЕМА, КОЯТО Е ЗАСЕДНАЛА НЯКЪДЕ ТАМ – В СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ.

Претърсете цялото шарено многообразие от всевъзможни учебници и книжки за деца у нас, и открийте поне един детски герой-инвалид.

Няма да откриете.

В подсъзнанието на обществото ни те продължават да са „нечестивите“, та по-добре да не мислим за тях, нали?

Затова обществото гледа на „дефектните хора“ с недоумение, неразбиране, а често и с отвращение и презрение. А тези „дефектни“ хора ще бъдат осъдени да изкарат живота си като втора категория същества, сред подигравки и обиди, със смачкано самочувствие, често срамуващи се да излязат сред останалите, „нормалните“.

В другите държави, обаче, не е така. Там още в самото начало, още от детските години децата разбират, че има РАЗЛИЧНИ от тях. Има книжки и филмчета, които показват, че децата със специални потребности не са изроди, глупави, побъркани, смотани, а просто РАЗЛИЧНИ. За пример ще дам любимият на всички сериал за костенурката Франклин, където единият персонаж е с патерици. Ето ви и книжки за деца, издавани в други държави, които ги запознават с по-различните им върстници.

Ще ви разкажа и случка, от животът ми в Канада.

Хранех се в любимия си ресторант Mövenpick, а на съседна маса имаше младежка компания  празнуваща рожден ден. Рожденникът беше на инвалиден стол, с гръб към мен, компанията си хапваше и се веселеше. Аз се нахраних и на излизане хвърлих поглед към рожденика. И стреснато веднага обърнах глава, защото той бе не просто инвалид, а човек с изродена физика, имаше някакви тръбички, които стърчаха от носа му. Но това, че е изрод, не му пречеше да се весели с останалите и май само аз бях стреснат от вида му. Компанията си прекарваше чудесно, ресторанта бе пълен…
„Боже мой, ако този човек е в България, няма да смее да се покаже на публично място до края на живота си. А ето, тук се веселят пред всички и никой не го гледа с погнуса или осъждане…“ си помислих.

Ако бе в България, първо на първо, такъв човек едва ли щеше да има приятели. И второ – дори да имаше приятели, те щяха да се срамуват да са на публично място с него.

Print Friendly, PDF & Email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *