В последно време много се говори за децата със специални потребности.
У нас те не съществуват. Да, няма такива. Поне според правителството и обществото ни. Те не присъстват във филмите за деца, в детските книги, в учебниците, в уроците, в приказките.
Това са невидимите хора. Няма да видите аутист, сляпо, глухо или дете в инвалидна количка да играе с връстниците си на детската площадка. Те не съществуват, както казах. От средните векове, когато църквата ги е заклеймявала като нечестиви, грешници наказани от Бога, та досега в България малко се е променило отношението на хората към тях.
ВКЛЮЧИТЕЛНО И В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА НИ СИСТЕМА, КОЯТО Е ЗАСЕДНАЛА НЯКЪДЕ ТАМ – В СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ.
Претърсете цялото шарено многообразие от всевъзможни учебници и книжки за деца у нас, и открийте поне един детски герой-инвалид.
Няма да откриете.
В подсъзнанието на обществото ни те продължават да са „нечестивите“, та по-добре да не мислим за тях, нали?
Затова обществото гледа на „дефектните хора“ с недоумение, неразбиране, а често и с отвращение и презрение. А тези „дефектни“ хора ще бъдат осъдени да изкарат живота си като втора категория същества, сред подигравки и обиди, със смачкано самочувствие, често срамуващи се да излязат сред останалите, „нормалните“.
В другите държави, обаче, не е така. Там още в самото начало, още от детските години децата разбират, че има РАЗЛИЧНИ от тях. Има книжки и филмчета, които показват, че децата със специални потребности не са изроди, глупави, побъркани, смотани, а просто РАЗЛИЧНИ. За пример ще дам любимият на всички сериал за костенурката Франклин, където единият персонаж е с патерици. Ето ви и книжки за деца, издавани в други държави, които ги запознават с по-различните им върстници.
В България инвалидите не присъстват в детските книжки и учебници. Мой приятел смята, че това е заради предразсъдъците насадени от Православието, че "дефектните" хора са наказани от Бога за греховете си, нечисти един вид...
"Аз виждам нещата различно - поглед върху аутизма".
Ето детска книжка, която учи детето на съвсем различен поглед върху "побърканите", "ненормални" деца в училище.
Когато бях ученик имахме две такива момичета в класа.. Тогава не бях чувал думичката "аутизъм", такива деца се смятаха за малоумни и смотани и бяха третирани като такива - с ужасен всекидневен терор и подигравки. А те просто бяха различни. Но това трябва да се заложи в детето още от детската градина - че няма ненормални и луди деца, има просто различни. Това е истинската толерантност.
"Не ме наричайте специална" - детска образователна книжка, разказваща за децата със специални нужди
Енотът - един от главните персонажи в канадската анимационна поредица "Франклин" е с патерици. Но това не е присъда за него, той се забавлява редом с всички останали, дори може да участва в училищната пиеса. Така в детското съзнание се внася идеята, че някои от тях имат по-специални нужди, но въпреки това са като всички останали.
"Моите два леви крака" се нарича тази детска книжка, която по забавен начин разказва за премеждията и трудностите на дете с церебрална парализа.
Любимият герой Мечо в детските приказки може и да е на инвалидна количка. Защо не?
Тази книга е адаптация на стихотворение, написано от автора, когато е бил на 16 години. Той е вдъхновен от сестра си Шауна, която е родена със синдрома на Рет. Неспособна да говори или да ходи сама, живота на Шоуна е изпълнен с любовта на нейното семейство към нея и продължава да насърчава и благославя много хора по света.
"Някои деца са незрящи" - децата нямат представа какво е това да не виждаш света, да живееш в мрак. Затова е и тази книжка, да ги запознае с по-различния живот на техните незрящи връстници.
"Някои деца са глухи". Тази книжка запознава децата с по-различния живот на техните връстници без слух, с ккави трудности и предизвикателства се слъскват.
"Някои деца използват инвалидни колички" - деткс образователна книжка, която запознава децата с особеността на това да живееш в инвалидна количка.
"Някои деца имат аутизъм" - книжка за различните деца.
Турска книжка за деца "Историята на Лара с епилепсия". Турците може да не са в евросъюза, но явно са излезли от средновековните предразсъдъци...
"Историята на Берк със синдром на Даун" - турска детска образователна книжка за малките.
"Историята на Джем с дислексия" - турска книжка за малки деца, която ще ги научи, че другарчетата им с дислексия не са ненормални, а просто РАЗЛИЧНИ.
Детска книжка за приятелството между две деца и какво е това да имаш приятел аутист?
Ще ви разкажа и случка, от животът ми в Канада.
Хранех се в любимия си ресторант Mövenpick, а на съседна маса имаше младежка компания празнуваща рожден ден. Рожденникът беше на инвалиден стол, с гръб към мен, компанията си хапваше и се веселеше. Аз се нахраних и на излизане хвърлих поглед към рожденика. И стреснато веднага обърнах глава, защото той бе не просто инвалид, а човек с изродена физика, имаше някакви тръбички, които стърчаха от носа му. Но това, че е изрод, не му пречеше да се весели с останалите и май само аз бях стреснат от вида му. Компанията си прекарваше чудесно, ресторанта бе пълен…
„Боже мой, ако този човек е в България, няма да смее да се покаже на публично място до края на живота си. А ето, тук се веселят пред всички и никой не го гледа с погнуса или осъждане…“ си помислих.
Ако бе в България, първо на първо, такъв човек едва ли щеше да има приятели. И второ – дори да имаше приятели, те щяха да се срамуват да са на публично място с него.
