🧬 АВТОИМУННИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ – АМИ АКО ОРГАНИЗМЪТ НЕ Е ПОЛУДЯЛ?

Диабет тип 1. Множествена склероза. Ревматоиден артрит. Лупус. Хашимото. Псориазис. Синдром на Сьогрен. Възпалителни заболявания на червата…

Бичът на съвременната цивилизация – авто-имунните заболявания. Все повече и повече хора се разболяват.

И въпреки огромния напредък на медицината остава един смущаващо прост въпрос: ЗАЩО?

ЗАЩО имунната система, която години наред ни е пазила от вируси, бактерии и други опасности, изведнъж започва да руши  собствените ни тъкани?

Обяснението обикновено е: „автоимунно заболяване“.

Добре. Но това описва какво се случва. Но не защо се случва.

Често след това идва думата „генетично наследство“.

Само че генетичната предразположеност не е причина в обикновения смисъл на думата. Ако всичко зависеше от гените, защо дори при еднояйчни близнаци единият може да развие автоимунно заболяване, а другият – не?

Очевидно има още нещо.

Една „псевдонаучна“ идея от 2008 година

През 2008 г. д-р Атанас Цонков публикува една доста еретична за времето си идея.

Той поставя под съмнение обяснението, че при автоимунните заболявания имунната система просто „полудява“ и без причина започва да атакува собствените клетки.

И задава друг въпрос:

Ами ако имунната система има причина да ги атакува?

Ами ако зад част от тези процеси стоят скрити, хронични инфекции?

Тогава картината изглежда по друг начин.

Имунната система вече не е объркан войник, който внезапно е започнал да стреля по своите. Възможно е поне първоначално да е стреляла по реален противник.

По онова време подобни идеи лесно получаваха етикета „псевдонаука“.

Само че минаха почти две десетилетия.

И започнаха да се появяват доста интересни открития.

Множествената склероза и Epstein–Barr

През 2022 г. в Science беше публикувано огромно изследване върху повече от 10 милиона американски военнослужещи.

955 от тях впоследствие развиват множествена склероза.

Учените разполагат с кръвни проби, вземани години преди появата на заболяването, което им позволява да проследят какво се е случило преди диагнозата.

Резултатът е забележителен.

След инфекция с Epstein–Barr virus (EBV) рискът от развитие на МС е около 32 пъти по-висок.

Нещо повече – маркерите за невроаксонално увреждане започват да се покачват след инфекцията, а не преди нея.

Това вече трудно може да бъде заметено под килима.

Разбира се, почти всички хора се срещат с EBV през живота си и огромната част никога няма да развият МС.

И точно това прави въпроса още по-интересен:

Защо един човек се заразява и нищо особено не се случва, а при друг години по-късно се развива множествена склероза?

Тук се появява следващото парче от пъзела.

Червата – забравеният орган на имунната система

През 2014 г. гледах документалния филм Gut Reaction („Чревна реакция“).

Основната му идея тогава звучеше почти революционно:

Милиардите микроорганизми, които живеят в червата ни, не са просто квартиранти, които помагат за храносмилането.

Те взаимодействат с имунната система.

Храната променя микробиома. Микробиомът произвежда биологично активни вещества. Те влияят върху чревната бариера и върху поведението на имунните клетки.

Днес това вече е огромна област на медицинските изследвания.

И тук си спомням нещо лично.

Преди много години се свързахме с лекар от Кипър, който работеше с пациенти с множествена склероза по доста необичаен за времето си начин.

Той търсеше и лекуваше хронични и скрити инфекции.

Но имаше още едно нещо, на което държеше изключително много:

правилната функция на червата.

Тогава подобна комбинация звучеше като „алтернативна медицина“.

Днес бихме я погледнали доста по-различно.

Ами ако няма една причина?

Може би точно тук грешим.

Търсим „причината“, а всъщност може да има цяла верига.

Представете си една чаша.

• Генетичната предразположеност определя размера ѝ.
• Хронична инфекция налива малко вода.
• Нарушеният микробиом – още.
• Проблеми с чревната бариера – още.
• Хранене, пушене, недоспиване, определени инфекции, дефицити и фактори на средата – още.

И един ден…

Чашата прелива.
И се сдобиваш с диабет, Ревматоиден артрит или псориазис…Това, което наричаме „автоимунно заболяване“, може в някои случаи да бъде краят на дълга верига от причини, а не нейното начало.

И сега – нещо още по-еретично

Документалният филм Down to Earth разглежда т.нар. earthing или заземяване – контакт на човешкото тяло със Земята.

Човекът е живял почти цялата си история в контакт със земната повърхност. Ходил е бос или с естествени материали. Спал е близо до земята.

А само за няколко поколения се озовахме върху гумени подметки, асфалт, синтетични настилки, автомобили и многоетажни сгради.

И възниква един прост въпрос:

Има ли това физиологично значение? Оказва се — ДА. КОНТАКТЪТ СЪС ЗЕМЯТА ОТНЕМА ВЪЗПАЛЕНИЕТО ОТ ТЯЛОТО.

Днес все още го наричат псевдонаука, но нека не забравяме, че и статията на д-р Атанас Цонков от 2008-ма също бе наричана така. А вие изгледайте краткото филмче Down to Earth и решете сами.

Да наредим сега пъзела

А около тази верига вероятно действат още десетки фактори – хранене, сън, движение, стрес, тютюнопушене, витамин D, метаболитно състояние, околна среда…

И вероятно неща, за които още дори не знаем.

Но тук пъзелът става още по-интересен

Докато пишех статията се сетих за един стар материал, който бях запазил преди години.

В него американският сърдечен хирург д-р Дуайт Лъндел, след хиляди сърдечни операции, поставя в центъра на атеросклерозата не просто холестерола, а възпалението на артериалната стена.

Съвременната кардиология действително разглежда атеросклерозата като хроничен възпалителен процес, в който липидите и имунната система взаимодействат.

Тоест и тук отново срещаме същата дума:

ВЪЗПАЛЕНИЕ

И изведнъж пъзелът става по-голям от автоимунните заболявания.

• Инфекции → възпаление
• Нарушена чревна бариера → възпалителни сигнали
• Затлъстяване и инсулинова резистентност → хронично нискостепенно възпаление
• Атеросклероза → липиди + имунна реакция + възпаление
• Автоимунни заболявания → нарушена имунна регулация + възпаление

Различни заболявания. Един и същи механизъм присъства:

ХРОНИЧНО ВЪЗПАЛЕНИЕ

Проблемът е, че:

• Кардиологът гледа сърцето.
• Ендокринологът – диабета.
• Гастроентерологът – червата.
• Неврологът – множествената склероза.
• Ревматологът – ставите.

Ала организмът няма отделни кабинети. Той е една система.

Финални думи:

Ако четете тази статия и вече имате автоимунно заболяване, вероятно най-важният въпрос за вас не е как е възникнало, а „Какво мога да направя?“

Не мога да ви обещая чудо. Няма универсална диета, добавка, билка или „тайна инфекция“, чието откриване магически да излекува всички автоимунни заболявания. Подобно на историята с кариеса на сина ми, няма универсален лек. При нас се получи, защото съчетахме много фактори. По повод статията за него, ми писаха много хора, дадох им рецептите за храните, маслата, сирената, кълновете и всичко с което го хранехме. Ала при техните деца нямаше подобрение. Вероятно, защото те оставаха в градовете, изолирани от земята, с тяло изолирано от лъчите на слънцето, с живот подчинен на праявилата на цивилизацията, а не на древния глас на тялото…

Вярвам, подобно е и с другите заболявания. Възпаленията в тялото са една тиха, невидима война продена от отклонение от хармонията и простите неща – земята, слънцето, водата, въздуха. Коя хармония? Да се съблечеш гол на слънце, да стъпеш бос на земята, да изпиеш навън топла вода сутрин, да чуеш гласа на тялото си… Уважение към собственото си тяло, разбиране и вслушване в неговите вродени инстинкти и нужди. Не забравяйте – в него има заложено мъдростта на стотици хиляди наши предци. Само трябва да го чуем…