Родителите програмират децата си за цял живот

Споделете тази статия

РОДИТЕЛИТЕ ПРОГРАМИРАТ ДЕЦАТА СИ ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ

Родителски наставления нанасят непоправима вреда върху детската психика

Когато сме малки, нашите родители мечтаят и искат техните деца да пораснат и да се превърнат в здрави и пълноценни личности. Но често, без сами да го желаят, те нанасят вреда върху детската психика. Става дума за така наречените родителски наставления. Често ви се е налагало през детството си да чувате такива изрази: “Ох, мъко моя, ти…”, “Очите ми повече да не те виждат”, “За какво ме наказваш, Господи?!”, “Време е вече да станеш самостоятелен, защо се държиш като малко дете…”

 Може би не си спомняте нито един от тези изрази, чути от родителите ей. Но идва момент, когато трябва да започнете важна работа, и вие изведнъж ей спомняте неизмитите съдове, непроснатото пране, интересно телевизионно предаване, внезапно появил се апетит или за необходимостта веднага да се почисти домът. И като резултат… в последния момент отлагате важна работа и започвате да правите нещо друго, но без удоволствие.

 Възможно е да се числите към хората, които са способни да пробият с глава стената заради друг човек, но да поискате нещо за себе си, не можете. Може би нямате проблеми, когато избирате подаръци за близки и приятели. Но да изберете нещо за себе си или за любимата, е неразрешима за вас задача.

Ясно е, че работата не е само в думите, които сте чували през детството си, колкото в редовно повтарящите се трудни за вас ситуации, в които се оказвате по навик от детството и продължавате да попадате в тях като възрастни.

С какво е свързано това? Може да се каже, че по този начин у нас продължава да живее зависимостта от някой от нашите родители. Той дълго ни е учил да се държим точно по този начин. Такова неявно родителско “обучение” е открито от американските психолози. Наричат го “родителски директиви”, които се залагат у нас до шестгодишна възраст. Открояват се дванадесет основни директиви или скрити “заповеди”, които не са явно формулирани с думи или с действия, но неизпълнението им води след себе си познатото чувство за вина пред родителите и дори сега, вече като възрастни, ние не можем да обясним това чувство.

 

ПЪРВА ДИРЕКТИВА – “НЕ ЖИВЕЙ!”

Във всекидневната реч ние се сблъскваме с нея, когато сме чули от своите родители раздразнението: “Вдън земята да се провалиш дано!”, “Не ми трябва такова лошо дете”. Разширен вариант на тази родителска директива са “възпитателните” беседи с детето на тема: “Колко тревоги и лишения ми донесе появата ти на бял свят!”

Скритият смисъл на предаването на такава директива е управляването на детето чрез създаване в него на хронично чувство за вина. Отначало детето, а след това и възрастният човек, в който то се превръща, несъзнателно взема решение, че “аз съм вечен длъжник”.

От една страна, такъв род възпитание съдържа в себе си някаква психологична лъжа. Възрастният като че ли прехвърля на детето отговорността за своите собствени нерешени жизнени задачи. От друга страна, детето може да реши, че за майка му би било по-добре, ако то не съществува. Тъй като самоубийството е краен случай, а за детето той е невъзможен, то най-добър изход от тази ситуация в детството са честите травми, а в битието му на възрастен – алкохолизмът и наркоманията.

ВТОРА ДИРЕКТИВА – “НЕ БЪДИ ДЕТЕ!”

Тя може да се открие в изказвания, които скрито описват състоянието “детинщини” като лошо, а състоянието “възрастни” като добро. Колко често ви се е налагало да чувате от родителите си, когато сте били на 5-6 години: “Време е да бъдете самостоятелни” или “Ти вече не си малко дете, за да…”

Като възрастни някои от нас започват да забелязват някакви особености в себе си. Научили сме се да повтаряме върху себе си отговорността за другите. И… имаме непонятна за нас самите вътрешна бариера при общуване с децата. “Аз не знам за какво да говоря с детето си.”

Ако изпитвате чувството за вина, когато се опитвате да си купите нещо вкусно или сладко, сладолед например, ще се убедите, че това родителско наставление здраво е заседнало във вашето съзнание.

ТРЕТА ДИРЕКТИВА – “НЕ РАСТИ!”

Отстрани изглежда, че родителите се грижат за вас: “Мама (татко) никога няма да те изостави.” Но детското мислене може да разшифрова такава грижа като: “Нямам право да стана толкова самостоятелен, че да живея без подкрепата на родителите си.”

Смята се, че възрастният човек, получил такава директива през детството си, никога няма да порасне. Такива хора се чувстват виновни, “предали” своите родители, ако например се влюбят. Често такива хора въобще не могат да създадат свое семейство или създават, но продължават да живеят със своите родители дори при възможност да се разделят. Те не могат да си представят “своя живот без мама и без татко”.

ЧЕТВЪРТА ДИРЕКТИВА – “НЕ МИСЛИ!”

“Ти ли си най-умният!”, “Стига си философствал, залавяй се за работа!” Тези, които са получили тази директива, често изпитват мъчително чувство, че “главата им е празна”, когато трябва да решат някакъв проблем. Често получават силно главоболие, което прави невъзможен процеса на мислене. Те изпитват дълбоко недоверие към резултатите на умствения си труд, често постъпките им са необмислени, които предизвикват и у самите тях недоумение как са могли да направят това.

ПЕТА ДИРЕКТИВА – “НЕ ЧУВСТВАЙ!”

Тази забрана се отнася или към собствените чувства, или към физическите усещания. Да си спомним възмущението на майка си: “Как може да се страхуваш от пеперудите. Та те не хапят.” Най-често под забрана се оказват емоциите на гняв и на страх. Но от тази забрана те не изчезват, а се разпространяват върху много още “незабранени” обекти. Вместо да признаем пред себе си защо и на кого се сърдим, ние се дразним на своите близки и постоянно се чувстваме раздразнени.

 

Възрастните, които са обременени с директивата за забрана на физическите усещания, често страдат от психосоматични заболявания – било то алергия, язва на стомаха или мигрена.

ШЕСТА ДИРЕКТИВА – “НЕ ДОСТИГАЙ УСПЕХ!”

Тя се предава от родителите в течение на “възпитателните” разговори за това, че те са били принудени много да работят, да се лишават от всичко, само за да може той да завърши образованието си. В основата на тези наставления често стои неосъзнатата завист на родителите към успеха на тяхното дете. Този, който е получил през детството си тази директива, обикновено е много трудолюбив и старателен. Но такива хора като че ли в живота ги преследва зла съдба. Работата, в която са вложили много сили, се проваля по независещи от тях причини.

СЕДМА ДИРЕКТИВА – “НЕ БЪДИ ЛИДЕР!”

Във всекидневното общуване тя се предава с фрази от рода на: “Не се извисявай! Бъди като другите!” Родителите, които отправят такава директива, обикновено са много обезпокоени от чувството на завист, което те предизвикват по тяхно мнение у другите хора. Що се отнася до техните вече пораснали деца, те пожизнено остават подчинени както в работата, така и у дома. И дори ако постигнат някакво положение в обществото, все едно не са в състояние да поемат отговорност за себе си в една или друга ситуация.

ОСМА ДИРЕКТИВА – “НЕ ПРИНАДЛЕЖИ!”

Предават я родители, които сами имат проблеми в общуването и виждат в детето си “единствен приятел”. В общуването със своя “единствен” те по всякакъв начин подчертават неговата изключителност, неговата различност от останалите, при което винаги в положителен смисъл. Съгласете се, че много от вас в детството си сте чували: “Ти не си като другите.”

ДЕВЕТА ДИРЕКТИВА – “НЕ ПРАВИ!”

“Не прави това сам – опасно е. Аз ще го направя вместо теб.” Носещите в себе си влиянието на това наставление изпитват мъчителни трудности в началото на всяко ново начинание, дори на добре познатото – било то писане на роман, подготовка на седмичния баланс или… пране на бельо. И именно на тях никога не им достигат 24 часа в денонощието.

ДЕСЕТА ДИРЕКТИВА – “НЕ БЪДИ СЕБЕ СИ!”

Тя се изразява в два основни варианта. Първият – в недоволството на родителите от пола на детето – чакали са момче, а се е родило момиче. Вторият вариант се изразява в изказвания от рода на: “Старай се да приличаш на…”, “Защо приятелят ти може, а ти не можеш?”

Такъв човек постоянно е неудовлетворен от себе си и живее в състояние на мъчителен вътрешен конфликт. Това води до депресии.

ЕДИНАДЕСЕТА ДИРЕКТИВА – “НЕ СЕ ЧУВСТВАЙ ДОБРЕ!”

Ако родителите са говорили в присъствието на детето си: “Независимо че имаше висока температура, той отиде на училище и е изкарал шестица на контролното”, като възрастен човек вече при него действа тази директива. От една страна, той смята, че болестта привлича вниманието на всички към него. От друга страна, в очакване лошото самочувствие да повиши цената на всяко негово действие. Всички познават служители или работници, които на работното си място непрекъснато се оплакват от главоболие, а когато им предлагат да си отидат у дома, упорито остават да работят дори и след работно време.

Какво да направим, ако тези механизми пречат на самореализацията ни в живота? Да се опитваме да променим родителите, да изясним с тях това, как са ни възпитавали, е безперспективна работа. Трябва да решим, че от този момент именно на нас принадлежи правото да направим избор – да вършим или да не вършим каквото и да е. Придържането към директивата ни е помагало, докато сме били малки и зависими, да се приспособим към изискванията на възрастните. Но сега вече положението се е променило. Възрастните сме ние. Помислете…

 

Print Friendly, PDF & Email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *