Реших да напиша това, след като говорих с приятел живял в Япония. Той ми разказа как по удивителен начин там се преплитат древни традиции от времената на самураите със ултра-модерен живот в 21-ви век.
След разговора започна да ми става ясно, защо японците са не само най-дълголетната нация на Земята, но са най-добре развити като интелект и култура. По-рано писах как в Япония възпитават децата си без наказания, и така творят своето бъдеще.
Замисляли ли сте се, защо японците уважават нашите традиции, учат български език, учат се да свирят на гайди, на кавал, дори играят хора и пеят български народни песни?
Та те имат коренно различна култура, религия, път на развитие. Защо точно японците, а не примерно датчаните или французите?
Ще ви кажа какво аз мисля – те са нация, която разбира смисъла на традициите и затова ги цени. Достатъчно разумни са да знаят, че неща, доказали се през вековете като здравословни и добри не бива да се изхвърлят с лека ръка. Затова имат погледа да видят богатството и на нашите традиции.
Въпросът е ние виждаме ли го?
Какво сме загубили ние, българите, отричайки се от най-здравословните си традиции, включително и църковните пости, в името на модерната европейска култура? Прегледайте тези сравнителни образи и може би ще си отговорите сами…
В Япония децата са винаги заедно с майките си. Навсякъде. В съгласие с хилядолетна традиция, те носят децата си на кенгуру, както стотици години българските майки са носели децата си в "цедилка" (ето една интересна статия за това). Когато детето е близо до майката, то винаги наблюдава, слуша, взима участие във всичко, което тя прави.
Бебето носено в цедилка (кенгуру) е по-здраво, защото е защитено от биополето (аурата) на майката в период, когато неговото собствено е много слабо. Така то е защитено от външни въздействия, а тя може да усеща отлично състоянието му и всички негови нужди.
Старите българки са знаели това и са носели децата до себе си в цедилка.
Ниските софрички са били винаги част от бита на българина. Дори сега в помашките села, които са по-близко до старите традиции хората сядат на земята и се хранят от малка трапеза. Това също има своето обяснение свързано със здравето и енергетиката на човека. В Япония и досега се хранят на такива ниски маси седнали до земята. А ние българите ги отрекохме като примитивни и неудобни и се настанихме на високите столове като крале. Плащайки отново със здравето си, разбира се....
Банята.... Само който не е ходил на баня не знае какво е удоволствието от това да си в топлата пара, да се изтъркаш когато порите на кожата ти са отворени от парата. Да се отпуснеш, да се разтъркаш хубаво (или теляка да те изтрие) и след това да се гмурнеш в топлия басейн... То е като новораждане за тялото и душата. И, уверявам ви, няма нищо общо с това да си вземеш душ или вана у дома. Но, както казах, само който е бил на баня ще ме разбере... Японците отдавна са го разбрали,
затова и днес те имат Sento (публична баня) във всеки
голям град. А какво направиха българите? Ами същото както с останалите традиции - отрекоха се от вековната мъдрост, обявиха я за примитивна и отживяла и я пратиха на боклука на историята. А от баните направиха пицарии и чалготеки...
Японците може да се ултра-модерна нация, но по отношение на здравето си те
спазват проверени през вековете традиции. Не е случайно, че са най-дълголетната нация на Земята - знаят кое най-добро за здравето и не правят компромис с това. Това е причината да продължават да си ползват клекала, само че в модерен вариант. Te знаят, че дебелото червно може да се изчисти напълно САМО в клекнала поза и не правят компромис с това. A ние, българите, ги отрекохме като отживелица и седнахме на порцелановите си тронове като крале.
Плащайки отново със здравето си...
Супер.