Българите – прародители на японците

Произход на твърдението и дипломатически контекст

През 1970 г. българският държавен ръководител Тодор Живков посещава Япония за международното изложение EXPO ’70 в Осака. Той е първият лидер от Източния блок, присъствал на това изложение, а България представя свой павилион. Години по-късно, през октомври 1978 г., Живков отново е на официална визита в Япония – този път като държавно посещение, с цел засилване на двустранните отношения и популяризиране на предстоящото честване на 1300-годишнината на българската държава​.

При посрещането на българската делегация император Хирохито (Шова) лично приветства Тодор Живков с необичайните думи:

„Здравейте, братовчеде! Добре дошли отново след 3500 години!“

Това изказване видимо изненадва Живков, тъй като включва фамилиарно обръщение „братовчеде“ и намеква, че двата народа са се срещали преди 35 века. Член на българската делегация по-късно обяснява на Живков причината за такова отношение:

според стари японски легенди, императорската династия на Япония води началото си от конен народ, дошъл от Азия преди хилядолетия.

С други думи,  най-древните предания на японците твърдят, че първите благородници и воини, основали японската държавност, са чуждоземни конници от континента, далечни родственици на българите. Именно тази легендарна връзка е имал в предвид император Хирохито, наричайки Живков „братовчед“ и говорейки, че се срещат повторно след 3500 години.

Дипломатически източници и потвърждение

Изказването на император Хирохито от 1978 г. не е официално публикувано в тогавашните протоколни новини, но е запомнено от българските участници и по-късно многократно цитирано. Макар да няма публично достъпен официален стенографски запис на този разговор, множеството източници от българска страна съвпадат, което подсказва, че действително е било казано такова нещо – вероятно като дипломатичен жест и куртоазия към България, подчертаващ нейния древен произход.

Допълнително свидетелство идва от 1979 г., когато в отговор на визитата на Живков Япония изпраща престолонаследника принц Акихито и принцеса Мичико на посещение в България. Това показва високо ниво на приятелски отношения, подхранени и от подобни жестове на уважение към българската история. Още по-интересно е, че през 1981 г. – годината на 1300-годишния юбилей от основаването на българската държава – император Хирохито изпраща официална поздравителна телеграма до Тодор Живков. Според публикувани свидетелства в нея императорът отново прави смело историческо твърдение: нарича България държава на 6000 години и изказва мнение, че българите са положили основите на японската държавност. С други думи,  японският император пряко признава българите за праотци в изграждането на Япония като държава. Тази телеграма (ако се намира в архивите) би била най-пряк документален източник, потвърждаващ подобно изказване. Достъпът до нейния пълен текст обаче не е публичен, затова разчитаме на вторични източници – български медии и спомени – за съдържанието й. Независимо от липсата на първоизточник в медиите, наличните данни сочат, че такова изказване действително е направено от император Хирохито – като любезност към България и вероятно вдъхновено от японски легенди за далечен общ произход на българи и японци.

Легенди и хипотези за древна връзка

Твърдението, че „българите са прародители на японския народ“, се корени в митологични и исторически източници за произхода на японската нация. Японските хроники „Коджики“ и „Нихон шоки“ (VIII в.) описват легендарните начала на Империята. Според тях първият император (известният Джимму) е потомък на богинята на слънцето Аматерасу, но и сам води със себе си умели воини, с което се свързва идеята, че група пришълци от континентална Азия е изиграла роля при основаването на държавата. Модерната историография има хипотеза, известна като „теория за конните воини“, предложена от японския историк Намио Егами (50-те години на ХХ в.). Тази теория допуска, че около IV–V век от н.е. Япония е била частично завоювана или ръководена от конен народ, нахлул от Азия през Корея, който поставил началото на владетелската династия​. Макар впоследствие много учени да оспорват или доуточняват тази теза, идеята за степни номади – опитни конници – в японската ранна история получава известност. Тези номади понякога се свързват с народи от Централна Азия, принадлежащи към т.нар. алтайски езиков етнос (тюрки, хуни и др.).

Точно тук се появява българската връзка: прабългарите в научните теории често се причисляват към тюрко-алтайската група народи, произлезли от Централна Азия. Следователно, ако японските митове говорят за древни пришълци-конници от Азия, някои патриотично настроени изследователи допускат, че това може да са били именно прабългарски племена или техни родствени групи.

Любопитно е, че съществуват езикови и антропологични паралели, които понякога се привеждат като „основание“ за далечно родство. Още през XIX–XX век лингвистите формират т.нар. Алтайска хипотеза, според която тюркските, монголските, тунгусо-манчжурските, корейският и японският език може да имат общ праезик. Тази идея (днес спорна) обяснява структурните прилики между японски и тюркски – например сходен словоред, аглутинативна граматика, липса на род и др. Ако приемем тази езикова родственост, то прабългарският (смятан за близък до тюркски) и японският биха били в едно езиково семейство – разбира се, на ниво преди няколко хилядолетия. Съвременните сравнителни проучвания обаче не са единодушни: мнозина езиковеди отхвърлят единната алтайска фамилия като недоказана, тъй че езиковата връзка остава хипотетична. От антропологична и генетична гледна точка, българите днес носят предимно европейски гени, с малък примес от азиатски (около 2-4% източноазиатски компоненти, вероятно внесени от прабългарите)​. Японците пък са смесица от древното коренно население айнú и по-късно мигрирали народи от Източна Азия. Няма директни генетични данни, които да свързват българите и японците по-близко отколкото други далечни народи – всяка обща генетична връзка би била на десетки хилядолетия назад, когато всички хора са имали общ произход.

Важно е да се подчертае, че академичните историци посрещат критично подобни твърдения. Няма сериозни научни публикации, които да доказват пряка връзка между прабългарите и древните японци – географската и хронологичната дистанция е огромна. Според конвенционалната история, прабългарските племена се оформят като народност в периода между II и VI век от н.е. в степите на Централна Азия и Прикавказието, докато японската държава възниква от синтеза на местни и корейско-китайски влияния през първите векове пр.н.е. до първите векове от н.е.

Но това казват конвенционалните историци…

А факт е, че император Хирохито – фигура с огромен авторитет – е направил комплимент на България, приписвайки ѝ роля в зората на японската история, се приема с гордост от мнозина българи. Това изявление се цитира като доказателство, че дори далечна Япония признава древността на българския народ.