Универсалната игра „интеграция на полярности“*
Интеграция на полярностите означава съединяване на две противоположности в едно цяло. В нашата вселена „играта на еволюцията на душата“ се нарича именно така – Интеграция на полярностите. Това, за което сме тук, е да съчетаем двете крайности – светлина и тъмнина.
Светлината може да се опише като любов, радост, блаженство и всички състояния, свързани с по-висшите енергийни центрове. Тъмнината се проявява като страх, гняв, вина, срам и емоциите, свързани с по-нисшите центрове. Светлината представлява „наградата“ – радостта и щастието. Тъмнината представлява „урока“ – предизвикателството. Емоционалната и физическата болка, както и чувствата на страх и гняв, са преживявания, които трябва да се научим да приемаме като част от обучението.
Целта на играта е постигане на състрадание
Състраданието е точката на равновесие – средната ос между двете противоположности.
Когато душата достигне истинско състрадание, тя приема и светлината, и тъмнината, и престава да ги оценява като „добри“ или „лоши“. Интеграцията означава, че душата цени и двете страни и избира да ги носи в себе си в хармоничен баланс.
Всяка душа в тази вселена участва в тази игра, за да постигне духовна еволюция и в крайна сметка повторно единение с Божествения Създател – Източника, Първопричината.
Едно от големите предизвикателства е да открием смисъла и стойността в тъмнината. Тъмнината е училището, а житейските ситуации са уроците, които сме избрали да научим, за да постигнем вътрешен баланс.
Другото предизвикателство е убеждението, че трябва постоянно да пребиваваме в Светлината. Светлината може да изглежда като тропически остров за почивка – място на покой и освобождаване от напрежението на растежа. Но не ни е дадено да останем там завинаги, защото и продължителното пребиваване в Светлината представлява крайна поляризация.
Когато се поляризираме изцяло към светлината или изцяло към тъмнината, духовният ни растеж спира. Балансът между двете е необходим, за да може животът да се развива пълноценно. Само при вътрешно равновесие физическата форма остава отворена и способна да създава и да продължава живота.
За да постигнем тази цел, играем различни роли – понякога свързани със Светлината, друг път с Тъмнината. Без този опит интеграцията би била невъзможна. Духовната еволюция се осъществява чрез въплъщаване в различни „планетарни училища“. Всяко от тях предоставя различна степен на свободна воля и съответно различно ниво на преживяване и отговорност.
Земята е планетарно училище с пълна свободна воля.
Тук душите могат да преживеят целия диапазон от последствията на собствените си избори. Планети с такава степен на свобода се наричат „Велики експерименти“, а в нашата вселена се твърди, че са били само два.
Ние, хората на Земята, се намираме в края на своята планетарна игра. Предстои да разкрием скритите пластове на паметта си и да си припомним правилата. Кодовете на състраданието са заложени в нашата ДНК и ни се предоставят инструменти от по-високи измерения, за да ги активираме. Според тази перспектива Нибиру се е завърнала, за да задейства тези спящи кодове и да отключи паметта ни.
Ще постигнем ли интеграцията? Изборът остава наш. Ако го направим, планетата ще премине към по-високо ниво на съществуване – и цялата Вселена ще бъде повлияна от този преход.
- – интеграция на полярност: сливане, обединение на дуалността, на противоположностите в живота. Живот без да разделяш нещата на добро-зло, красиво-грозно и т.н. В това състояние е всяко човешко дете, до 3-5-тата си година
Източник: https://nibiruancouncil.com/galactic-history/polarity-integration-the-universal-game/
До някъде сте прав според мен. Защото когато има състрадание, тогава има и емоции, които са и от двата вида, т.е.изпитваме съжаление и помагаме за да дадем топлина, уют, създадем радост. Другата страна е борба с това което се е случило, значи имаме противник с който трябва да се преборим и се включва до някъде лошата част. За да е достигнала една душа върховното съществуване, значи трябва да е свободна от всички емоции, да не преживява и да се вълнува от случващото се. Защото всичко е от Бог, всичко е така както ние сме го планирали преди инкарнация. За един момент от живота се случва събитие, което ни е тежко, но това е да ни отвори съзнанието и душата да научи своя урок. Даже много от посветените казват, че даже и да помогнеш на някой е пак грешка, защото ще му спестиш от неговия си урок. За да се случва всичко сега, значи тези души, които са на земята са решили да бъдат тук и сега. Злото, което за някои е зло, за други е добро, защото чрез него ще разбереш и израстнеш във времето на живота на земята. Защото чрез страданието душата израства. На мен специално като майка ми отне доста време да разбера, че не трябва да се вълнувам толкова много от действията на детето си. Защото добри или лоши, те са негови в неговия път, не в моя. И ако е мое дете тук във физическия свят е негов избор, не е мой. Задължението е за кратко, а не доживотно. Защото тези деца са само временно наши като тела, а душата си е негова и нямаме право да караме тяхната или нашата душа да страда, за това, че изпитваме някакви чувства. Когато стигнем до ниво да нямаме чувства, тогава според мен ще бъде душата ни в мир с нас самите и в мир с околните и Бог. Защото душите ни са различни, на различни нива, идваме от едно место, но с различни опитности от Земята или друга система.