За дуалността
Бог е създал Противопоставянето в Творението (Дуалността – добро,-зло, Сатана-Ангели, Старост-Младост, Тъмно-Светло и т.н.), за да поддържа Съзнанието си в Неутрално положение (Баланс, Хармонията).
Той е видял от собствен опит, че липсата на стабилизатор в Творението неминуемо води до поляризиране на Съзнанието между Положителното (Доброто) или Отрицателното (Злото) и перманентно отклонение (намагнитване) на това съзнание с някоя от полярностите. Затова е създал дуалността – да противопоставя явленията в Творението си и така създава стабилизирана, неутрална зона, където да се разгръща Реалността.
От там идва и думата дуалн-ост, т.е. дуалността, чрез противопоставянето си създава ос на неутралност по средата. Пример: при магнита има неутрална зона, която се намира по средата между положителните и отрицателните сили.

Начинът за нас Хората, да останем в Хармонията (Неутралното) е да виждаме Божията воля навсякъде, с помощта на Мъдростта и да я изпълняваме.
Духът не е нищо повече от проявата на Божието Съзнание и Воля в Творението Му.
Да се подчиняваш на Волята Божия (волята на Орела) не е някакво робство, както мнозина смятат, а просто е единственият начин да се придържаме към Хармонията, Равновесието, Неутралното в средата между двата полюса. Този, който иска да я следва (да изпълнява Божията Воля), му се дава Мъдростта, с която да прониква в Духът (да има винаги достъп до Съзнанието на Бога) и така да узнава Волята му – Истината. Такъв човек става съртаник на Бога и получава „Админ“ ранг в творението. Любовтта е начинът да се стабилизираме и останем в Средния път, в Хармонията, в Неутралното.

Всяко човешко залитане към Добро или Зло е дисбаланс. Затова истинският духовен път не е пътят на Доброто. То е само временна полярност, към която ни тласкат всички духовни учители – да ни „намагнитят“ с положителното и ни измъкнат от привличането към злото (отрицателното) в което сме пропаднали.
Истинският път, според мен, е Средния, неутралния път, който Буда е дал.
С други думи – начинът на човек да излезе от Дуалността, е като пребивава в Мъдростта, където да вижда Божията воля навсякъде. Това означава да заживееш в момента „Тук и Сега„, в който пребивават децата – поле на неизменна радост.
Съзнанието на Бога е нещо Стабилизирано (неутрално).
Попадайки в света на Дуалностите, ти излизаш и от съзнанието на Бога (Мъдростта). Ето защо будистите, за да се придържат към Средния път (Хармонията, Неутралност), опростяват максимално живота си и средата, в която живеят.
Това опростяване е нужно за всеки човек. Защото колкото повече вещи, ангажименти, дейности и стимули в живота ти, толкова повече пребиваваш в тяхното естестство – Дуалностите.
Уви, не можеш да познаеш Бога, бивайки в дуалността!

Всъщност не е толкова страшно човек да заживее прост живот – достигайки Хармонията, ти ставаш част от организма на Творението, част от Божията воля. И тогава всяка твоя нужда ще бъде задоволена, всяко твое желание – изпълнено.
Хадир