Първата Земя – Лира (звездна система Вега)

Първата Земя се е намирала в съзвездието Лира. Много преди началото на времето, такова каквото го разбираме, са съществували Първостроителите на Вселената – високо еволюирали същества, преминали и завършили множество универсални игри. Като богове-създатели те решили да създадат своя собствена вселена.

Когато дванадесетте се събрали, възникнал въпросът коя „игра“ да изберат, така че душите в новата вселена да могат да се развиват духовно. Защото духовната еволюция е естественият стремеж на всяка душа.

Накрая, след дълго обмисляне, те избрали играта, известна като „Интеграция на Полярностите“. Тази игра, разработена от Божествения Създател, е една от многото, които включват интегрирането на Светлината и Тъмнината, за да могат душите да Го изживеят в Неговата цялостност.

Първостроителите осъзнали, че ще им трябват същества с опит в тази игра – такива, които не само да участват, но и да съдействат за нейното разгръщане. Те отправили призив към всички души във всички вселени, завършили поне една игра на интеграция.

Отзовали се деветдесет високо развити същества – четиридесет и пет карийци (птицеподобна раса) и четиридесет и пет урма (котешка раса).

Те пристигнали в тази (настоящата ни) вселена на срещи с Основателите, за да поставят начало на играта.

Групата от деветдесет избрала един да заседава в Съвета на Основателите като връзка между тяхната група и основателите. Избраният е от котешката група, известен като Девѝн. Девѝн (истинското име е Devaine) бил патриарха на групата на котките (семейството).

Карийците получили като нов дом планета в съзвездието Орион, докато на котките била дадена планета в съзвездието Лира. Групата от деветдесетте се разделила и разотишла до съответните си планети, за да започне играта.

Карийците щели да представляват Тъмнината,
а котките – Светлината.

С времето и двете течения създали свои физически форми, в които да се превъплъщават, за да могат да слизат до своите планетарни домове. И двете установили чисти (кралски) кръвни линии в рамките на непрекъснато нарастващата си раса. С течение на времето и карийците и урмите се кръстосали с други форми на живот в своите планетарни домове, за да създадат нова раса от същества. И когато тази нова раса се превърнала в установена част от съответните им общества, карийците/рептилите пристигнали в съзвездието Лира и колонизирали съседната планета на котките/човеците. Готови били за първия грандиозен експеримент по интеграция. Наричаме го „Първата земя, големият експеримент“.

Както със сегашната Земя, така и първият грандиозен експеримент се реализирал на 3D планета, която тогава е била домът на котките и човеците. Технологичния им напредък вече позволявал да отварят пространствени портали и да пътуват из космоса. Скоро и двете раси пътували напред-назад, ходейки на гости една на друга.

Сега двете групи отново се събрали, но на земен (материален) план, заедно с много нови същества – техните потомци (хора и рептили – гущероподобни). С течение на времето започват да  смесват двете кралски линии, (да се женят помежду си, за да образуват съюзи). Известно време всичко вървяло отлично.

Чрез смесването на расите се създали нови раси и скоро се налага кастова система, състояща се от висшестоящи (кралски особи), жреческа каста, учени и военни. Останалата част от населението съставлявала работническата каста.

Не е известно какво точно е предизвикало разрива между двете кралски семейства, довели до Първата голяма галактическа война, но знам, че причината е била липса на ясна комуникация. Някой е общувал с друг относно нещо, но е пропуснал подробностите. Казаха ми, че става въпрос за съюз. Не били ясни детайлите по споразумението. Така се получил разрив във взаимното доверие, като ескалацията е била, когато котките/човеците започнали първата атака срещу своите съседи рептилии.

Ако се върнем малко назад, преди Великата галактическа война е имало няколко малки локални войни между двете цивилизации, с много по-малък мащаб . Тогава, както ми казаха, баща ми, Шимабала и бащата на Йехова, Кобазар, били убити. Всички бяхме младежи, когато бащите ни починаха. До тогава бяхме много близки на друг. Спомням си как ходех на гости, при Йехова в любимата му пещера да играем, часове наред. Тези спомени са изпълнени с топли, любящи чувства. Когато поехме жезълът на лидерството, ние моментално бяхме изправени един срещу друг, въпреки че войната, която уби бащите ни, приключи и бракът ми с Йехова е частта, която запечатва съюза, който носи мир на семействата ни. Войната не воювахме помежду си, опитвайки се да запазим личните си връзки помежду си от хаоса, който продължава около нас.

Втората Земя – Авион в Плеядите

Към края на Първата галактическа война, с унищожаването на нашата планета, брат ми Девѝн, аз и Йехова избягахме заедно с голяма група хора на един от последните ни останали звездни кораби, Пелегай.

В крайна сметка се установихме в нов звезден куп, по-късно известен като Седемте сестри, Плеядите. Живеехме на този кораб и прекарахме голяма част от времето си в създаване на колония на повърхността на планетата. Нарекохме новия си дом Авион, на името на нашия оригинален дом. Беше красива синя планета, много приличаща на родния ми дом, с две слънца.

Животът напредваше, ние също. Градове бяха построени, цивилизации идваха и си отиваха. В крайна сметка оставихме планетата на тези, които дойдоха с нас. Така станахме Древните за тях, първоначалните основатели на цивилизацията на тази планета. Но както обикновено, с времето фактите се изкривиха, така че писмената история вече не отразяваше действителните събития.

С времето тази планета се прочу в космоса и други цивилизации започнаха да идват – някои просто любопитни, а други с окупаторски намерения. Жителите на планетата бяха еволюирали до нивото на космическите пътувания, малко отвъд това, което сме днес на Земята. Те надмогнаха болестите и социалното неравенство, създадоха единно правителство, но имаха почти кошерен манталитет. Всички мислеха и действаха като едно цяло, но в действията си не изразяваха тъмната страна на природата си. Те изразяваха само по-светлата си страна, тъй като това беше социалната норма.

Хората бяха в духовен застой, неспособни да напредват поради избора си да потиснат тъмната си страна, мъжката страна и да не използват трите си долни чакри. В резултат на това те, на несъзнателно духовно ниво, привлякоха раса, която беше тяхната полярна противоположност, за да ги избави от застоя.

[виж „Конфликтът влечуги – хора„]

Първоначално тази раса дойде с мирни намерения, но скоро осъзна, че има повече изгода от превземането на планетата, отколкото да се опитват да си сътрудничат с раса от хора, които въобще не разбират.

Отне много години, но с времето истинските намерения на на гостите бяха разкрити чрез усилията на съпротивителното движение. След като картите бяха открити и всички опити за преговори се провалиха, хората предприеха първата атака, за да прогонят тази раса далеч от планетата им. Уви, в процеса на битката с врага си, хората унищожиха планета си. Оцелелите се разбягаха из галактиката и в крайна сметка създадоха колонии на други планети.

Третата Земя – сегашният ни дом

Първите две земи така и не стигнаха до желаната трансформация. Вярвам, че много от нас, родените на земята днес са участвали в единия или двата предишни земни експеримента. И благодарение на мъдростта, която сме натрупали от нашия опит, ще се извисим успешно себе си, хората на Земята и планетата в ново измерение.

Това, което ни липсваше преди, беше състраданието и приемането на другите, различни от самите нас. Научихме, че поляризирането към светлината или тъмнината не ни позволява да изпитваме състрадание и да поддържаме мир. Само като интегрираме светлината и тъмнината в нас и съответните им проявления в нашите реалности, ние ще можем да завършим успешно Третия Велик експеримент без да унищожим планетата си и с това ще издигнем всички участващи раси в техните духовни пътища.

Превод от https://nibiruancouncil.com/galactic-history/the-3-earth-grand-experiments/