От зората на човешкият род знахарите и лекарите са търсили причинителите на болестите, особено на тези, което наричаме „заразни“. Много хора се разболяват със сходни симптоми, всички по едно и също време. Дали човечеството е наказвано от ядосан бог или зъл дух? Или са смущения в атмосферата? Миазми? От други ли хващаме болестта или са резултат от някакво външно влияние?
С изобретяването на микроскопа през 1670 г. и откриването на бактериите, в ръцете на лекарите се появи нов виновник за болестите: едни малки едноклетъчни организми, които хората могат да предават от един на друг чрез контакт и издишване. Но теорията за зараждане на болестта се налага едва двеста години по-късно от известния учен Луи Пастьор и скоро се приема като обяснение за повечето заболявания.

Микробната теория

Отне десетилетия да бъдат признати хранителните дефицити като причина за болести (скорбут, пелагра и бери-бери), тъй като микробната теория се наложи като универсално обяснение за всички човешки болести. Както Робърт Р. Уилямс, един от откривателите на тиамин (витамин В1) казва: „Всички млади лекари бяха толкова обзети от идеята за инфекцията като причина за болестта, та се приема като почти аксиоматично, че болестта не може да има друга причина [освен микробите]. Заети с инфекциите, лекарите забравят да гледат на храненето, като причинител на бери-бери.“*

По време на най-смъртоносната зараза в новата ни история – пандемията от испански грип през 1918 г.,, лекарите се мъчели да обяснят повсеместното разпространение на болестта по целия свят. Тя разболява приблизително петстотин милиона души – около една трета от населението на планетата – и убива между двадесет и петдесет милиона души. Изглежда, че се е появила спонтанно в различни части на света, поразявайки млади и здрави хора, включително много американски военнослужещи. Някои общности затварят училищата, предприятия и театри; на хората бе наредено да носят маски и да се въздържат от ръкостискане, за да спрат заразата. Но дали действително е била зараза?

Здравните служители в онези дни вярвали, че причината за испанския грип е микроорганизъм, наречен бацил на Пфайфер, ала нямали обяснение как така микробът се е разпространл внезапно и толкова бързо по целия свят (тогава още не е имало свободно пътуване със самолети и личен транспорт, както днес).

За да отговорят на този въпрос, лекарите от Службата за обществено здраве на САЩ се опитали да заразят сто здрави доброволци на възраст между осемнадесет и двадесет и пет години, чрез слузести секрети от носовете, гърлото и горните дихателни пътища на болните.* Те събрали и прехвърлили тези секрети в носовете, устата и белите дробове на доброволците, но нито един от тях не се поддал на болестта; кръв от болни донори била инжектирана в кръвта на здрави доброволци, но отново – те упорито отказват да се заразят. Накрая накарали болните от испански грип да дишат и кашлят право върху здравите доброволци, но отново резултатите били същите: така нареченият „испанският грип“ не бил заразен и лекарите така и не могли да припишат вината на обвинената бактерия.

Пастьор вярвал, че здравото човешко тяло е стерилно и се разболява само когато бъде нападнато отвън, от бактерии – възглед, който доминира в медицинската практика повече от век. През последните години сме свидетели на пълно преобръщане на господстващата медицинска парадигма, че бактериите ни атакуват и ни разболяват. Научихме, че храносмилателният тракт на здравия човек съдържа до 3 кг. бактерии, които играят много полезна роля – предпазват ни от токсини, поддържат имунната система, помагат за смилането на храната ни, създават витамини и дори произвеждат хормони за „добро настроение“. (виж този филм по темата) Бактериите, които покриват кожата и покриват вагиналния тракт, играят еднакво защитни роли.

Вируси

Тези открития поставят под въпрос много от съвременните медицински практики – от антибиотици до миенето на ръцете. Всъщност изследователите остават все по-разочаровани в опитите си да докажат, че бактериите ни разболяват, освен ако не са поставени в изключително неестествени условия.

А как стои въпроса с вирусите? Луи Пастьор не открива бактерия, която би могла да причинява бяс, и спекулира за патоген, твърде малък за откриване с микроскопи. Първите изображения на тези малки частици — около една хилядна от размера на клетка — бяха получени при изобретяването на електронния микроскоп през 1931 г. Тези вируси (от латинското VIRUS за „токсин“) моментално бяха приети за опасни „инфекциозни агенти“.

Вирусът не е жив организъм, който може да се възпроизвежда сам, а колекция от протеини и фрагменти от ДНК или РНК, затворени в мембрана.

Тъй като се виждат в и около живи клетки, изследователите предполагат, че вирусите се възпроизвеждат само вътре в живите клетки на организма. Вярва се, че тези всесилни вируси „могат да заразят всички видове форми на живот, от животни и растения до микроорганизми, включително бактерии и археи.“*

Трудни за отделяне и пречистване, вирусите са удобна изкупителна жертва причиняваща болести, които не отговарят на бактериалния модел. Състояния, като настинка, грип и пневмония, които някога се смятаха изключително за бактериални заболявания, сега вече се приписват на вируси.

Възможно ли е учените един ден да открият, че тези частици, подобно на смятаните преди „злокачествени бактерии“, могат да играят полезна роля? Всъщност учените вече са го направили, но старите идеи, особено идеите, които носят солидни печалби от лекарства и ваксини – манталитетът „един бацил – едно лекарство“ – умират трудно. Днес предпоставката, че коронавирусът е заразен и може да причини заболяване, е оправдание за затваряне на цели нации, унищожаване на световната икономика и лишаване на милиони хора от работа и доходи. Но дали наистина е заразно? Може ли един човек да предава коронавирус на други и да ги разболява? Или има нещо друго, някакво външно влияние, причиняващо заболяване при уязвимите?

Заразяване

Нека да преминем директно към същността на този въпрос: заразяването. Как да разберем дали зад някой набор от симптоми стои инфекция? Както всички можем да си представим, определянето на причината за заболяване, като цяло или набор от симптоми, може да бъде сложна и трудна задача при всеки конкретен човек. Очевидно има много фактори, които трябва да се вземат предвид при всеки  човек, във различни моменто от неговия или нейния живот. Дали симптомите са резултат от генетика, отравяне, лоша диета и дефицит на хранителни вещества, стрес, електро смог, отрицателни емоции, плацебо или ноцебо ефекти – или инфекция от друг човек от бактерия или вирус?

За проправим път през този хаос, имаме нужда от добре дефинирани правила как да докажем причинно-следствената връзка – и тези правила трябва да са ясни, прости и правилни. Такива правила има, но учените ги игнорират от години. За съжаление, неспазването на тези насоки заплашва да разруши самото ни общество.

Хайнрих Херман Роберт Кох (1843–1910) се смята за един от основателите на съвременната бактериология; той създава и подобрява лабораторни технологии за изолиране на бактерии, а също така разработва техники за фотографирането им. Неговите изследвания доведоха до създаването на постулати на Кох –  вид UPPBT [Ultimate Ping-Pong Ball Test] за болести, които се състоят от четири принципа, свързващи специфични микроорганизми със специфични заболявания. Постулатите на Кох са както следва:

1. Микроорганизмът трябва да се намира в изобилие във всички организми, страдащи от болестта, но не и в здравите организми.
2. Микроорганизмът трябва да бъде изолиран от болен организъм и отгледан в чиста култура.
3. Култивираният микроорганизъм трябва да причини заболяване при внасяне в здрав организъм.
4. Микроорганизмът трябва да бъде повторно изолиран от вече болния експериментален гостоприемник, който е получил заразяване с  микроорганизмите и е идентифициран като идентичен с оригиналния специфичен причинител.

През 1937 г. Томас Ривърс модифицира постулатите на Кох, за да определи инфекциозната природа на вирусите. Постулатите на Ривърс са както следва:

1. Вирусът може да бъде изолиран от болни гостоприемници.
2. Вирусът може да се култивира в клетки-гостоприемници.
3. Доказателство за изолиране: вирусът може да бъде изолиран от среда, която също съдържа бактерии.
4. Изолираният вирус ще предизвика сходна болест, когато  се използва за заразяване на опитни животни.
5. Вирусът може да бъде повторно изолиран от заразеното опитно животно.
6. Може да се открие специфичен имунен отговор към вируса.

И тук, моля, обърнете внимание, Ривърс отхвърля първия постулат на Кох – това е така, защото много хора, страдащи от „вирусно“ заболяване, всъщност не приютяват виновният микроорганизъм. Дори когато първият постулат на Кох липсва, изследователите не са успели да докажат, че специфичен вирус причинява специфично заболяване, използвайки постулатите на Ривърс; едно проучване твърди, че постулатите на Ривърс са създадени за ТОРС (Тежък остър респираторен синдром), за което се твърди, че е вирусно заболяване, но внимателно прочитане на тази статия показва, че нито един от постулатите не е изпълнен.*

Отново, нашето основно твърдение е, че нито едно заболяване, приписвано на бактерии или вируси, не е изпълнило всички постулати на Кох или всички критерии на Ривърс. Това НЕ Е защото постулатите са неправилни или остарели (всъщност те са напълно логични), а по-скоро защото бактериите и вирусите не причиняват болести, не по начина, по който ги разбираме в момента.

Как се стигна до грешното разбиране, че „инфекциите“ се причиняват от бактерии и вируси? Корена на грешката трябва да търсим доста векове назад – от философии, поддържани в древна Гърция. Няколко философи и медици са популяризирали тази теория по време на Ренесанса*, но причина за съвременния маскарад, обясняващ причината за повечето болести е големият измамник и плагиат, Луи Пастьор – бащата на микробната теория.

Представете си случай, в който хора пият мляко от дадена крава и развиват обилна, кървава диария. Вашата задача е да откриете причината за проблема. Чудите се дали в млякото, което са консумирали има трансмисивен агент, който ги разболява. Дотук изглежда напълно разумно. След това изследвате млякото под новоизобретения микроскопски апарат и намирате бактерии в него; по външният им вид можете да разберете, че се различават от обичайните бактерии, които се намират във всяко мляко. Внимателно изследвате млякото и откривате, че повечето, ако не всички хора с кървава диария всъщност са пили това мляко. След това изследвате млякото, консумирано от хората които не са развили диария и откривате, че нито една от млечните проби не съдържа тази конкретна бактерия. Наричате бактерията „листерия“ на името на колега учен. След това, за да приключите изследването, филтрирате бактериите, така, че да не остане нищо друго от млякото. Давате тази пречистена бактериална култура на човек, който от след това развива кървава диария – очевидно заради бактериите, защото след това ги откривате в изпражненията му. Случаят е приключен, инфекцията – доказана.

Пастьор прави този тип експерименти в продължение на четиридесет години. Той открива болни хора, от които твърди, че е изолирал бактерия, дава чистата култура на животни — често като я инжектира в мозъка им — и ги разболява. В резултат на това той стана знаменитият учен на своето време, почитан от крале и министър-председатели; приветстван като велик учен. Работата му довежда до създаване на пастьоризация – техника, отговорна за разрушаването на цялостта и здравословните качества на млякото. Неговите експерименти поставят началото на микробната теория на болестите и в продължение на повече от век тази радикална нова теория доминира не само практиките в западната медицина, но и целият културен и икономически живот.

Сега ще ви предложа по-различен поглед върху случая с млякото. Например, какво би било, ако млякото е издоено от крави, които са били отровени или недохранени? Може би са били напръскани с отрова за бълхи; може би вместо с естествена трева, са били хранени със зърнени храни, съдържащи арсен; може би са били хранени с отпадъци от дестилерия (обичайна практика по времето на Пастьор в много градове по света).

Вече знаем със сигурност, че всички токсини, внесени в храната на млекопитащите, се появяват в млякокто им. Ами ако тези бактерии от листерия не причиняват нищо, а са част от естествения начин на храносмилане и изхвърляне на токсините? В крайна сметка изглежда, че това е ролята, която бактериите играят в биологичния живот. Ако поставите гниещи неща в купчината с компост, бактериите се хранят с тях и се размножават. Никой рационален човек не би твърдял, че в компоста се е загнездила инфекция!?! Всъщност това, което бактериите правят в купчината компост, е по-скоро биоремедиация. Или помислете за езерце, което се е превърнало в сметище за отрови. Водораслите „виждат“ отровата и я усвояват, завръщайки езерцето към по-здравословно състояние (стига да спрете да отравяте езерото). Това е биоремедиация, а не инфекция. Ако вземете аеробни бактерии (бактерии, които се нуждаят от кислород) и ги поставите в анаеробна среда, в която снабдяването им с кислород е намалено, те често произвеждат отрови. Clostridia е семейство бактерии, които при здравословни условия ферментират въглехидратите в долните части на червата, за да произвеждат важни съединения като маслена киселина; но без коислород, в анаеробни условия тази бактерия произвежда отрови, които могат да причинят ботулизъм.

Отровите, а не самите бактерии, разболяват хората; или по-точно: околната среда или условията карат бактериите да създават отрови.

Не е ли възможно токсините да са в млякото защото кравата е недохранена не може лесно да се отърве от токсините, и така да отчитат наличието на листерия (която винаги присъства в телата ни, заедно с милиарди други бактерии и частици, наречени вируси)? Листериите просто биоразграждат токсините, които се размножават поради нездравословното състояние на млякото. Тогава основният въпрос е: как можем да докажем, че листерията, а не нещо токсично в млякото, причинява диария? Отговорът е, че трябва да изолирате листериите – и да храните само с това здравия човек или животно, за да видите какво ще се случи. Това е, което Пастьор в документите си, твърди, че е направил…

Пастьор предава  тетрадките с лабораторните записки на наследниците си с разпоредбата, никога да не правят тетрадките му публично достояние. Обаче внукът на Луи Пастьор, Валери-Радо, който явно не се е интересувал особено от работата на дядо си Пастьор и  дарява тетрадките на френската национална библиотека, която ги издава.

През 1995 г. професор Джералд Гайсън от Принстънския университет публикува анализ на тези тетрадки разкриващ, че Пастьор е извършвал мащабни измами във всичките си изследвания.

Например, когато твърди, че е инжектирал вирулентни спори на антракс във ваксинирани и неваксинирани животни, той оповестява факта, че неваксинираните животни са умрели, ала това е така, защото освен със спори, той също така инжектира неваксинираните животни с отрови. В тетрадките Пастьор недвусмислено заявява, че не е бил в състояние да пренесе болест с чиста култура от бактерии (по това време той очевидно не е бил в състояние да изолира вирусите). Всъщност единственият начин, по който той е можел да прехвърли болестта, била или да вмъкне цялата заразена тъкан в друго животно (понякога той инжектирал смлени мозъци на животно в мозъка на друго животно, за да „докаже“ зараза), или да прибегне до добавяне на отрови към неговата култура, за която  е знаел, че ще предизвика симптомите в инжектираните* В записките си признава, че цялото усилие да се докаже заразяването е провал, което се свежда до известното му предсмъртно признание: „Микробът е нищо; средата е всичко“. В този случай средата се отнася до състоянието на животното или човека и дали животното или човекът е подложен на токсична среда или недобро хранене.

От времето на Пастьор досега никой не е демонстрирал експериментално предаването на болест с чисти култури от бактерии или вируси. Колкото и невероятно да изглежда, ние седим върху къща от карти за игра, която е довела до неизчислима вреда за човечеството, биосферата и геосферата на Земята.

Екзозоми

Ако сте прочели всичко дотук, може само да поклатите глава с недоверие; вероятно имате толкова много въпроси, които се въртят в ума ви, че се чувствате дезориентирани. Основният въпрос за всички нас е как е възможно целият медицински свят, вирусологията и имунологията, заедно с нашите политически лидери да направи толкова очевидна грешка? Как може поколения лекари и изследователи да са убедени, че много от често срещаните заболявания са с вирусен произход?

Нека първо предоставим научната основа за оспорване на идеята за заразяване. Както казахме, задълбочен поглед в научната литература не разкрива доказателство за теорията на заразата, но алтернативните обяснения за така наречените „бактериални“ или „вирусни“ заболявания имат изследвания зад себе си. Нека припомним, че единствено западната медицина се позовава на концепцията за заразите – предаване на вредни бактерии или вируси от човек на човек . Концепцията за заразяване не присъства нито в традиционната китайска медицина, нито в Аюрведа (медицинска наука с исторически корени в индийския субконтинент). Тези древни лечебни системи разглеждат дисбалансите, диетата и токсините като причини за болести.

И така, как се появява теорията за вирусната причинно-следствена връзка? В края на 1800-те, ведно с популярността на Пастьор и нарастващото материалистично мислене на епохата, микробната теория придобива популярност. Теорията за микробите обяснява общи наблюдения, като например защо пиенето на отпадъчна вода разболява хората и защо хората, които споделят работно пространство или домакинство, изглежда се разболяват по подобен начин в същото време. С появата и широкото използване на светлинния микроскоп учените и лекарите можаха ясно да идентифицират бактериите, свързани с определени заболявания. През деветнадесети век учените и лекарите предполагат, че изобилстващите форми, които виждат в своите микроскопи, причиняват болести и са враждебни към живота. В писането на „Произхода на видовете“ (публикувано през 1859 г.), Чарлз Дарвин (съвременник на Пастьор) предлага теория за еволюцията, в която само растенията и животните, най-добре адаптирани към околната среда, оцеляват, за да се размножават. Той рисува картина на живота, в която различните организми са в постоянна война един с друг. Дарвин заимства популярни концепции (като „оцеляването на най-силните“) от социолога Хърбърт Спенсър и „борбата за съществуване“ от икономиста Томас Малтус. Представата за враждебност и конкуренция, вместо хармония в цялата природа оправдава социалните неравенства, бедността и страданията, които характеризират зората на индустриалната ера. (социалният дарвинизъм всъщност предшества биологичния дарвинизъм!) За всички известни „инфекциозни“ бактериални заболявания науката посочва други точни обяснения – а именно недобро хранене и поемане на токсини (живот в токсична средя). Въпреки това, микроскопът даде на учените способността да откриват микроби на мястото на заболяването. Техните наблюдения революционизираха практиката на медицината и нашето мислене. Микроскопът позволи на медицината да навлезе в „научна“ ера и да предостави готово и лесно обяснение на болестта – обяснение, което заобикаля по-трудната и непечеливша работа по подобряване средата на живот, почистване на градовете, подобряване на диетите, намаляне на бедността и замърсяването.

Бактериите биват открити на мястото на заболяването по същата причина, по която пожарникарите се намират на мястото на пожарите. Бактериите са екипът по почистване, натоварен със задачата да разгради и отърве тялото от мъртвите и болни тъкани.

Твърдението, че бактериите причиняват определено заболяване е толкова смислено, колкото и твърдението, че пожарникарите причиняват пожари,

особено след като експерименталните доказателства показват, че това е невярно. По същия начин личинките върху мъртво куче са там, за да почистят мъртвата тъкан – никой не би обвинил личинките, че са убили кучето. Всъщност една терапия за некротична тъкан е терапията с личинки (прилагане на личинки върху раната). Личинките ядат само мъртвата тъкан; а когато остане само жива тъкан за ядене, те умират. Но учените не винаги могат да намерят вредна бактерия за конкретна болест. Луи Пастьор не можа да намери бактериален агент за бяс и той спекулира за патоген, който е твърде малък, за да бъде открит с микроскоп.* Същото важи и за полиомиелита – колкото и да се опитваха, учените не успяха да открият бактерия на мястото на заболяването*. Следвайки моделите на Пастьор и напълно обвързани с микробната теория, те постулират че има враг, но той е твърде малък за нашата технология все още не може да визуализира. Търсенето на този болестотворен организъм продължи до изобретяването на електронния микроскоп – най-после учените видяха малки „частици“ на мястото на заболяването. Тези частици имаха „неща“ вътре в тях, което предполага, че са „живи“. Те са били по-изобилни в болната тъкан, отколкото в здравата тъкан (въпреки че не е това, което Ланка откри във водораслите). Имаше вариации между видовете частици, което предполага, че един тип частици причинява едно заболяване, а друг тип частици причинява различно заболяване. Веднага, с презумпцията, че тези частици са лоши за нас, учените ги нарекоха вируси, на името на латинската дума за „токсин“.

По-нататъшни изследвания разкриха, че тези частици често се появяват отвътре в клетката; и това доведе до заключението, че вирусите не само са лоши за клетката, в която живеят, но може да нахлуят и в други клетки. Учените решиха, че вирусите модифицират „машините“ на клетъчно-подобни паразити, превръщайки клетките в „роби“, което означава, че клетката ще изпълнява заповедите на своя нов господар, заразяващата частица. Подобно на извънземните нашественици от фантастичните филми, частицата идва някъде отвън, прониква в клетката, поема насила контрола върху генетичния механизъм на клетката, възпроизвежда се в хиляди копия, после излиза от клетката, за да продължи по своя еволюционен път – да се разпространява и завладее света.

Роди се коварната вирусна теория — с изключение на това, че НЕЩОТО, което учените наистина са открили с техните електронни микроскопи, не са вируси, а екзозоми. Единственото заразно нещо в целия този сценарий беше вредното вярване, че тези малки частици, наречени вируси, причиняват заболяване. Тази фалшива теория се разпространи по целия свят и сега заплашва да убие всички ни. Екзозомите са прости, добре характеризирани характеристики в клетките на всички същества и конвенционалните учени внимателно са изучили функциите им.* Когато жив организъм е застрашен, например при гладуване, химическо отравяне или електромагнитно влияние – клетките и тъканите имат механизъм за „опаковане“, „разпространение“ и освобождаване на тези отрови. Съвременните изследователи са показали, че екзозомите имат абсолютно същите атрибути като „вирусите“. Те са с еднакъв размер, съдържат едни и същи компоненти и действат на едни и същи рецептори.*

Изследователят на ХИВ Джеймс Хилдрет, президент и главен изпълнителен директор на Meharry Medical College и бивш професор в Johns Hopkins, го изрази по следния начин: „Вирусът е изцяло екзозома във всеки смисъл на думата.“*

Екзозомите са напълно неразличими от това, което вирусолозите наричат „вируси“.

Ето как действат екзозомите: да кажем вие се храните лошо – така излагате тялото си на всякакви токсини от околната среда. Тъканите и клетки

те, които са засегнати, започват да произвеждат, пакетират и отделят тези отрови под формата на екзозоми. Това е начин за освобождаване на клетките и тъканите от вещества, които биха му причинили голяма вреда. Колкото по-голямо е излагането на токсични атаки, толкова повече екзозоми ще бъдат произведени. Проучванията показват, че ако човек по някакъв начин спре процесът на  произвеждане и и отделяне на тези екзозоми, тогава  всъщност състоянието на организмът още повече ще се влоши, ще има по-лош резултат.* Това изследване показва, че производството и отделянето на екзозоми е решаваща функция за детоксикация на всички клетки и тъкани.

Друга ясно видима функция на тези екзозоми е, че те действат като един вид ключ, който циркулира в кръвта и лимфата на организми, като бозайници и хора, докато намерят отдалечена клетка с ключалка, пaсваща с ключа.* Екзозомата действа като пратеник, който по същество предупреждава другите клетки и тъкани, че предстои опасност и че трябва да се подготвят. Нямащи нищо общо с идеята за враждебни нахлуващи вируси, екзозомите представляват перфектна система за комуникация в организма,  която освобождава клетките и тъканите от отрови а след това да съобщава на останалата част от организма какво се е случило.*

Далеч от мисълта да действат като източник на заболяване, тези частици са неразделна част от нашата система за детоксикация. Те са истинските пожарникари, и е нормално да присъстват в по-големи количества при случаи на заболяване, при което е настъпило по-голямо отравяне. Всъщност тези „вируси“ не са нашественици, а поглъщащи токсини пратеници, които клетките ни произвеждат, за да ни помогнат да се приспособим към атаки на околната среда, включително електросмог.*

И говорейки за радио-излъчвания и влиянието им върху здравето, искам да напомня, че месеци преди Голямата грипна пандемия през 1918, наречена „Испански грип“, САЩ са инсталирали 13 мощни радио и комуникационни предавателя в различни части на земното кълбо. Всички те започнали предаване в края на 1917 г.  За първи път радиосигнал достиг до всяка част на земното кълбо. И това някак „съвпада“ с „испанският грип“, който засяга една трета от населението на света, убивайки десетки милиони хора. „Зараза“ се появила дори на места като Антарктида, които нямат никакъв контакт с външния свят. Любопитно е, че първите известни случаи на испански грип са сред 1127 радиооператори в Camp Funston, Канзас – първите, които използват безжични предаватели. Интересен момент е, че най-засегнати са младите и здравите, а не старите и немощните. Както вече знаем, опитите да се докаже заразността на болестта, остават неуспешни.
SARS-CoV-2, вирусът, който причини пандемията COVID-19, се появи в Ухан, Китай малко след повсеместното внедряване в целия град на пето поколение 5G безжична комуникационна мрежа и бързо се разпространи в световен мащаб, като първоначалните огнища бяха сред международни общности с наскоро създадени 5G мрежи. 3 години след началото на пандемията мистериозният SARS-CoV-2 е все още неизолиран. Наскоро публикувано научно изследване показва връзка между коронавирус заболяването и безжичните мрежи.

В крайна сметка повечето хора са се приспособили към радиовълните, електричеството в домовете ни и повсеместното 5G, Wi-Fi. И популацията на врабчетата се възстановява след Голямата чума от 1738 г. Екзозомите позволяват това да се случи. Тези малки посланници осигуряват в реално време и бърза генетична адаптация към промените в околната среда. Ако потърсите в интернет, ще откриете, че екзозомите са най-голямата новост в медицината, използвани като лечение на рак, продукти против стареене, подмладяване на лицето, растеж на косата и дори „екзозомно лечение на пениса“.* И накрая, изследването показва, че токсичното излагане, включително излагането на страх и стрес, увеличава производството на екзозоми.* Това не би трябвало да е изненада за всеки искрен наблюдател на болестите и здравето си, тъй като мнозина са забелязали, че стресираните, притеснените и страхливите хора се разболяват по-лесно, така че е  логично да имат повишено количество „продукти“ за детоксикация в тъканите си. Сега има ясни експериментални доказателства, че екзозомите, създадени от един организъм, могат да бъдат уловени от други организми (от същия или различни видове) и да предизвикат защитни реакции в тези нови организми.* Едно проучване показа, че ако мишките са изложени на известния чернодробен токсин като ацетаминофен (тиленол), чернодробните клетки увеличават производството на защитни екзозоми. Изследователите изолираха и пречистиха тези екзозоми и изложиха на тях други мишки. Втората група мишки не са се разболяли, както би било предвидено от теорията за вирусите; вместо това те развиват защитни реакции в черния си дроб и отделят повече екзозоми.* Подобно е това, което правят дърветата, когато се сблъскат със заразяване от бръмбари. Първоначално засегнатото дърво произвежда химикали, които помагат на дървото да оцелее след излагането на бръмбари. Същите тези химикали се отделят с помощта на гъбичките или мицела в почвата през кореновата система на дървото. След това тези химикали служат като пратеници на околните дървета, като им казват, че има нашествие от бръмбарите и може да са необходими защитни мерки. Ако бръмбарите изчезнат, тогава тези мерки не се вземат; ако бръмбарите се появят, околните дървета също предизвикват защитна реакция. Истинският смисъл тук е, че благодарение на екзозомите природата не е царство на война, зъби и нокти, както ни учат в училище, а е превъзходно хармонично съвместно начинание. Изначално засегнатото дърво не се състезава за оцеляване с другите дървета; засегнатото дърво се нуждае от другите дървета, за да оцелее и процъфтява. Имаме нужда един от друг — членове на нашия собствен вид и други видове — в противен случай никой от нас няма да оцелее. Теорията за микробите е погрешна в основата си; теорията за вирусите също е погрешна. Вирусите не са тук, за да ни убиват; в действителност те са екзозоми, чиято роля е да предоставят пакета за детоксикация и комуникационната система, която ни позволява да живеем пълноценно и здравословно съществуване. Войната срещу вирусите е война срещу живота. Ясно е, че погрешната идентификация на екзозомите като вируси е била и остава трагична грешка. Това, което знаем за екзозомите, може да ни помогне да разрешим мистерията на детските болести като варицела и морбили, а също и на полово предаваните болести, които изглежда изискват обяснение на „заразни“.

Тази статия е базирана на книгата на Thomas S. Cowan, MD и Сали Фалън Морел, „Истината за заразите: изследване на теориите за разпространение на болестите“

Използвани източници за статията:

• R. Williams, Toward the Conquest of Beriberi (Cambridge, MA: Harvard University Press, 1961), 18.
• J. Rosenau, „Experiments to Determine Mode of Spread of Influenza,“ Journal of the American Medical Association 73, no. 5 (2 August, 1919): 311–313.
• „Cells and viruses vocabulary,“ https://tinyurl.com/ydnzngod
• R. Koch, „Ueber den augenblicklichen Stand der bakteriologischen Choleradiagnose“ [About the instantaneous state of the bacteriological diagnosis of cholera], Zeitschrift für Hygiene und Infektionskrankheiten (in German) 14 (1893): 319–38, doi:10.1007/BF02284324.
• J. Huebner, „Criteria for etiologic association of prevalent viruses with prevalent diseases; the virologist’s dilemma,“ Annals of the New York Academy of Sciences 67, no. 8 (April 1957): 430-8. Bibcode:1957NYASA..67..430H. doi:10.1111/j.1749-6632.1957.tb46066.x. PMID 13411978; A,S. Evans, „Causation and disease: a chronological journey,“ (The Thomas Parran Lecture, 1978) American Journal of Epidemiology 142, no. 11 (December 1995): 1126–35, discussion1125. doi:10.1093/oxfordjournals.aje.a117571. PMID 7485059.
• Fouchier et al., „Koch’s postulates fulfilled for SARS virus,“ Nature 423, no. 240 (2003), discussed at https://www.youtube.com/watch?v=HsYjW0fNphA.
• „Infectious Diseases at the Edward Worth Library,“ https://tinyurl.com/ydzg58y5.
• Gerald L. Geison, The Private Science of Louis Pasteur (Princeton, NJ: Princeton University Press, 2014).
• Bordenave, „Louis Pasteur (1822–1895),“Microbes and Infection / Institut Pasteur 5, no. 6 (May 2003): 553– 60, doi:10.1016/S1286-4579(03)00075-3.
• „Dr Stefan Lanka Debunks Pictures of ‘Isolated Viruses,'“ Vaccination Information Network, https://tinyurl.com/qrtgbnq
• D. Keller et al., „Decoy exosomes provide protection against bacterial toxins,“ Nature 579 (2020): 260–264 (2020); „Newfound Cell Defense System Features Toxin-Isolating ‘Sponges,'“ Yahoo Finance, 4 March, 2020.
• G. Pironti et al., „Circulating Exosomes Induced by Cardiac Pressure Overload Contain Functional Angiotensin II Type 1 Receptors,“ Circulation no. 131 (2015): 2120–2130, Originally published 20 May, 2015, https://doi.org/10.1161/CIRCULATIONAHA.115.015687
• William A. Wells, „When is a virus an exosome?“ Journal of Cell Biology 162, no. 6 (2003): 960, https://tinyurl.com/yfhhh8h7
• „Newfound Cell Defense System Features Toxin-Isolating ‘Sponges,'“ Yahoo Finance, 4 March, 2020
• Raposo and W. Stoorvogel, „Extracellular vesicles: Exosomes, microvesicles, and friends,“ J Cell Biol 200, no. 4 (February 18, 2013): 373–383, doi: 10.1083/jcb.201211138.
• Frühbeis et al., „Extracellular vesicles as mediators of neuron-glia communication,“ Front Cell Neurosci 7 (2013): 182. Published online 30 October, 2013. doi: 10.3389/fncel.2013.00182.
• D. Mrowczynski et al., „Exosomes impact survival to radiation exposure in cell line models of nervous system cancer,“ Oncotarget 9, no. 90 (November 16, 2018): 36083–36101. Published online 2018 Nov 16, doi: 10.18632/oncotarget.26300.
• https://web.archive.org/web/20220129025924/https://www.newumedspaorlando.com/exosomes-penis-treatment-orlando/
• Smythies et al., „Molecular mechanisms for the inheritance of acquired characteristics—exosomes, microRNA shuttling, fear and stress: Lamarck resurrected?“ Front Genet 5 (2014): 133. Published online 15 May, 2014. Prepublished online 16 April, 2014. doi: 10.3389/fgene.2014.00133; KeFang et al., „Differential serum exosome microRNA profile in a stress-induced depression rat model,“ Journal of Affective Disorders 274 1 (September, 2020):144–158, https://doi.org/10.1016/j.jad.2020.05.017.
• Lida A.Beninson, Monika Fleshner, „Exosomes: An emerging factor in stress-induced immunomodulation,“ Seminars in Immunology 26, no. 5 (October 2014): 394–401.
• Seo et al., „Exogenous exosomes from mice with acetaminophen-induced liver injury promote toxicity in the recipient hepatocytes and mice,“ Scientific Reports 8, Article number: 16070 (2018), Published: 30 Oct. 2018.
• Evidence for a connection between coronavirus disease-19 and exposure to radiofrequency radiation from wireless communications including 5G https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/34778597/