Забравеното писмо на българската шевица

Споделете тази статия

Преди много години живеех в близост до индианското племе Канауаки Мохаук, в Канада. Оттам научих една интересна история, която ще споделя с вас.

Вождът на племето (те все още си пазят традициите, имат вождове, съвет на старейшините и т.н.) бил поканен в България по линия на културен обмен. И се случило така, че попаднал на изложба на древни български шевици. Какво било удивлението на домакините, когато той хванал в ръцете си една българска риза с шевица, като тази и започнал да я чете като историческа родова книга : от къде произхожда рода, колко сватби е имало, колко и какви деца са се родили и т.н. Дори посочил някои грешки!
Значи, това, което ние днес приемаме просто за шарени орнаменти някога е било универсално кодово писмо, вид родова книга, която се е бродирала върху чеиза – черги, ризи на този род и така историята на рода се е предавала от поколение в поколение. Но някъде там във вековете, този код бил загубен и българите започнали да прерисуват шевиците само като декоративен елемент, без повече да разбират посланието им. А индианците са запазили това знание. Удивително е също (на снимката горе виждате килим на индианците ацтеки) колко са сходни индианските орнаменти и българските. Това показва, че някога графичното писмо е било универсално.

Print Friendly, PDF & Email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *