Приятел в нужда се познава

Споделете тази статия

Спомнете си как през лятото на 2007-ма година горяха планините и полята на България, положението беше много сериозно и извън контрол – никой не можеше да спре пожарите.

За първи път България, като член на НАТО и ЕС се обърна с молба за помощ към НАТО-вския Евроатлантическия център за координация и реагиране при бедствия. Поиска помощ и от ЕС и Русия.

И да ви припомня ли какво стана?

ЕС веднага ни отряза, а НАТО ни казаха в прав текст „България да не разчита на помощ от НАТО. Германия пък предложи помощ със специални хеликоптери за гасене на пожари, срещу скромните… стотина хиляди евро на час за наема на техниката. Е, приятелството си е приятелство, ама бизнеса – бизнес, нали?

Толкоз по въпроса с евро-атлантическите ни съюзници…

В крайна сметка само Русия ни подаде ръка и изпрати специализиран самолет за гасене на пожари ИЛ-76 БЕЗПЛАТНО (платихме само горивото на самолета) и за 30 часа положението с пожарите беше овладянo. Народа посрещна летците като спасители, с хляб и сол и им каза „Спасибо братушки“.

„Приятел в нужда се познава“, казва народът и никога не е грешал в мъдростта си.

Сетете се кога за последен път българите са посрещали американци или англичани с хляб и сол…

Print Friendly, PDF & Email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *