Спомнете си как през лятото на 2007-ма година горяха планините и полята на България, положението беше много сериозно и извън контрол – никой не можеше да спре пожарите.

За първи път България, като член на НАТО и ЕС се обърна с молба за помощ към НАТО-вския Евроатлантическия център за координация и реагиране при бедствия. Поиска помощ и от ЕС и Русия.

И да ви припомня ли какво стана?

ЕС веднага ни отряза, а НАТО ни казаха в прав текст „България да не разчита на помощ от НАТО“ . Германия пък предложи помощ със специални хеликоптери за гасене на пожари, срещу скромните… стотина хиляди евро на час за наема на техниката. Е, приятелството си е приятелство, ама бизнеса – бизнес, нали?

Толкоз по въпроса с евро-атлантическите ни съюзници…

В крайна сметка само Русия ни подаде ръка и изпрати специализиран самолет за гасене на пожари ИЛ-76 БЕЗПЛАТНО (платихме само горивото на самолета) и за 30 часа положението с пожарите беше овладянo. Народа посрещна летците като спасители, с хляб и сол и им каза „Спасибо братушки“.

„Приятел в нужда се познава“, казва народът и никога не е грешал в мъдростта си.

Сетете се кога за последен път българите са посрещали американци или англичани с хляб и сол…