За малкия и големия човек

Споделете тази статия

И така. Мога да наредя много от тези снимки, но те само илюстрират идеята – ДЕТСТВОТО.

Има нещо много очарователно и същевременно противоречиво в децата и детството. Обзалагам се, че няма хора, които да не обичат децата. Но какво точно ви харесва в тях? Вероятно те са това, което ние някога бяхме – безгрижни, игриви, летящи с лекота на крилете на фантазията; същества изразяващи се и действащи с откривателски дух, без ограниченията на срама, предразсъдъците и социалното програмиране. Пребивавахме във вътрешен покой и едно безметежно състояние на вечното Тук и Сега. Не мислехме нито за утре, нито за вчера, живеехме само за мига, изпълнени с радост, възторг от всичко и безкрайно любопитство.

 Съгласни ли сте с мен?

 Всички ние идваме такива на този свят. То е изначално състояние на човека и ти го знаеш. Но защо тогава не вярваш, че може да се живее така? Защо тогава гледаш с насмешка на хора, които са останали наивни, като деца, простодушни и открити? Или може би тайничко им завиждаш?
 
Знам, че дълбоко в себе си всеки от нас копнее за това загубено състояние на лекота и безметежност. Знам, също, че умът ти в този момент казва, че е невъзможно да живееш с това състояние – та ти имаш толкова спешни задачи, отговорности и грижи: семейство, кариера, бизнес, храна, дом, плащане на сметки, кредити и т.н.
Да, желязна логика, нали? Желязна правота. И капанът е щракнал, а радостта на детството безвъзвратно отминала.
Умът е ограничен само до факти, логика и рационалност. Но не може да борави със състояния и чувства. Големият човек, всъщност, е същество предало изначалното си състояние на радост и безметежност на студената логика и мисъл, за да може да се впише и оцелее в обществото на възрастните. И ти сега не вярваш, че човек може да живее другояче.

Ала дали наистина е така?

Как ще ти прозвучи, ако кажа, че ДЕТСКОТО, онова съзнание на духа, с което идваме на този свят Е НАШЕТО НОРМАЛНО СЪСТОЯНИЕ? Така, както здравето, а не болестта е нормалното ти състояние. Но си свикнал(а) толкова често да боледуваш или да пребиваваш сред болни хора, че си приел(а) болестта като нормална и дори неизбежна част от живота. НЕ! ТЯ НЕ Е НОРМАЛНА. Болестта е грозна аномалия, отклонение от хармонията, а не нормалност. Здравето е нормалното ни състояние.
 
Същото е с детството. Забравил(а) си, че
ТО Е НАШЕТО НОРМАЛНО СЪСТОЯНИЕ.
 
Знам, че умът отново ти казва отново същите неопровержими доводи: „децата нямат грижи и отговорности, затова са такива, каквито са. За тебе това е невъзможно – ти си сериозен и отговорен човек. Детството е само за децата.“
 
Не, драги мои. Детското състояние не е само за децата. Просто така се случва, че единствено децата сред нас се изживяват като нормални човешки същества. После всички ние задружно ги правим сериозни и логични. И се радваме, че са пораснали и станали „НОРМАЛНИ“ като нас. Също като с болестите…
 
Вярваш ли, че можеш да пребиваваш в състоянието на детето и да останеш голям човек? Или смяташ, че трябва да си винаги логичен, сериозен, ангажиран, и че грижите не позволяват да се радваш на простите неща? Аз знам че може. Но трябва да избереш на кого ще служиш – на ума или на сърцето си.
 
Запомни,

НИКОЙ, НИКОЙ НА ТАЗИ ЗЕМЯ НЕ МОЖЕ ДА ОГРАНИЧИ СЪЗНАНИЕТО ТИ, БЕЗ ТВОЕТО СЪГЛАСИЕ!

Никой не може насила да ни отнеме очарованието на детското съзнание. Единствено ние имаме силата да го предадем доброволно в жертва на обществото. И да си го върнем обратно…

 
✳️✳️✳️
„Пределното постижение на един войн е радостта.“
– Дон Хуан Матус… из Дарът на Орела.
✳️
„Единственият критерий за вярващия е постоянната вътрешна радост.“
Виссарион
✳️
„И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно“ [Мат 18:2]
Print Friendly, PDF & Email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *