ПРОБЛЕМИТЕ
Често попадаме в ситуации, които сме свикнали да наричаме „проблеми“.
Има няколко етапа и последователни действия, през които трябва да минем, за да подходим правилно и да намерим доброто решение на проблема:
- Формулиране на проблема. Правилното формулиране на проблема е в основата на неговото решаване. Неправилното формулиране на проблема не води до неговото решаване.
- Фокусиране (концентрация, съсредоточаване) върху проблема. Обикновено хората избягват да се съсредочат върху проблема, избягват неговото формулиране и отлагат неговото решаване. Това е грешна практика. Губенето на време дава шанс на проблема да се развие, да стане по-голям и по-трудно решим.
- Важно е да се избягва драматизирането и излишното коментиране и обсъждане на проблема с много хора – това ви отдалечава от решаването му.
- Анализиране на проблема – изясняване на генезиса (причините и произхода) на проблема, а също и предвиждане на последиците, ако проблемът не бъде решен навреме. Винаги трябва да се подхожда спокойно и трезво към формулирането и анализирането на проблема. Повечето хора са склонни да подценяват или да надценяват ситуациите.
- Преценка на собствените сили и ресурси за справяне с проблема.
- Обмисляне и разработване на стратегия за решаването на проблема. Действа се гъвкаво и специфично за всеки отделен проблем. Преди да се вземат конкретни решения, може да се приложи техниката на мозъчната атака – записват се всички идеи, които ти хрумват, после внимателно се отхвърлят неефективните.
- Действия:
- Намиране и ликвидиране на причините за проблема.
- Въздействие върху условията за съществуване на проблема. Възпрепятства се неговото развитие.
- При определени проблеми може да се използва стратегията на изчакване – изчаква се проблемът да отшуми по естествен път. Важно в този случай е проблемът да не се подхранва с определени действия и с излишно говорене и шумене около него.
- Изграждане на защита от проявите на проблема.
- Използване на техниката „създаване на проблем на причинителя“, за да се ангажира времето и вниманието му. По този начин се отклонява вниманието на причинителя на проблема. Методът „създаване на проблем на причинителя“ се счита за некоректен, тъй като нашата цел не е да създаваме проблеми на другите. Нашата цел е да решим проблема ефективно и с минимални щети.
- Ако се установи, че проблемът всъщност не е проблем, а ситуацията може да бъде превърната в позитивна и полезна за всички, можем да се концентрираме върху ползите и съзнателно да понесем някои дребни негативни последствия.
- Търсене на съюзници и помагачи. Може да бъде сформирана група, която съвместно търси решения и си разпределя задачите по време на акцията за решаване на проблема.
- Не бива да се ограничаваме само с един подход към проблема – атаката трябва да е многостранна.
- В определени ситуации е възможно да променим позицията на този, който създава проблема, така че да бъде превърнат в съюзник.
- Не си създавай сам проблеми.
- Добре е да бъдем нащрек и да възпитаме в себе си необходимата будност към проблемите. Така можем да стигнем до превенция на проблемите.
- Тъй като думата „проблем“ ни настройва отрицателно, можем да опитаме в ежедневната си реч да я заменим с думата „задача“ или „ситуация“, например: „Попаднах в интересна ситуация, на която трябва да намеря добро решение“.
- Видове проблеми: всеки може да изреди това, което обикновено нарича „проблеми“ и да се замисли дали това са действителни проблеми или всъщност са задачи за решаване. Можем да потърсим и намерим подход за решение на всеки проблем. Както в математиката има алгоритъм при решаване на задачите, така и при „проблемите“ има алгоритъм за тяхното успешно решаване.
- Понякога решаването па проблемите прилича на игра. Можеш да се опиташ да направиш тази игра забавна.
