ИДЕИ, СЪБИТИЯ, ИСТИНА
Настоящето е видимата граница между миналото и бъдещето.
Минало, Настояще и Бъдеще са полета на съществуване.
Времето е илюзия, която се поражда от последователните състояния на човешкото съзнание.
Времето (най-вече линейното време) не съществува, ако няма съзнание, в което да се прояви представата (илюзията) за време.
СЪБИТИЯТА се зараждат в невидимите полета. В полето на настоящето събитията могат да бъдат Видими, Осезаеми и Осъзнавани.
Обитияване (о-битияване) – когато нещо се появява в битието. Има два основни варианта на обитияването:
- събитие, което се появява на повърхността. Събитието би могло да бъде описано като повърхностно.
- събитието има по-голям обхват и често е свързано с придобиването на нови качества на участниците в него. В този случай събитието би могло да бъде описано като значимо, цялостно, защото обхваща и засяга повече хора, има по-дълъг период на въздействие и има последствия за повече души.
Сегашното време може да бъде дефинирано така: Полето, в което събитията могат да бъдат Видими, Осезаеми, Осъзнавани, Осмисляни, Преживявани или Съпреживявани.
Във физическият свят „нещата са нетрайни“ или по-точно – „нещата имат кратка трайност“. Основната причина за това е, че във физическия свят нищо не остава непроменено.
Всеки човек би могъл да се замисли и да направи избор дали във физическия свят:
- да Види – да наблюдава
- да Осезава – да наблюдава и да почувства
- да Осъзнава – в различните варианти на осъзнаване:
- повърхностно,
- цялостно (осъзнавайки вътрешните взаимовръзки)
- качествено (осъзнавайки съдържанието на нещата)
- да Осмисля – да анализира събитията и да се стреми да открива връзките между тях в ментален план чрез мислене
- да Преживява и съпреживява – да изживява събитията в емоционален план
- да Участва – не само да изживява събитията в емоционален план, но и да участва в тях, да е вътре в тях, да стане част от тях, тоест – да стане „участник“, дори да стане активен фактор. Не коментатор или зрител, а създател на събития и участник в събития. Според активността на участника и според важността на последствията от неговите действия, има различни степени за оценка на успеваемостта.
- състояние на Медиатор – това е ниво (позиция), която обикновено се постига от напреднали в своя опит души. Познавайки механизмите, по които могат да бъдат пораждани събитията, човек може да причинява, да изявява и да моделира събитията. Чрез човешка намеса (или чрез намеса на други същества и същности) събитията могат да бъдат причинявани, изявявани, моделирани, управлявани, изкривявани (в посоката им на развитие), мултиплицирани, тълкувани (включително и погрешно), прекратявани или оставяни в латентно състояние. Има и още една (малко известна, но много интересна) фаза – когато съзнателно се управляват последствията от събитията.
Много често събитията се подчиняват на определен план. Когато се натрупат достатъчно причини (необходими и достатъчни условия), за да се случи дадено събитие, то се случва – явява се в полето на настоящето, изявява се в битието, затова ние го наричаме съ-битие. Така събитието става действително (действителност). Ето някои от причините, за да се случи определено събитие: кармата; дхармата; необходимост от въздействие (въз-действие); еволюционни натрупвания; шанс за развитие и за овладяване на по-горно ниво; разширяване на контактите, подобряване на взаимодействието със съзнателните същества от по-висшите йерархии.
Една от причините да се появи събитие в действителността е необходимостта да се извърши някакво въздействие върху него. Събитията се случват, за да въздействат и за да се въздейства върху тях.
Има събития със забавено или със спряно развитие, наричани „спящи идеи“ – това са ситуации, в които събитието е спряно в определена фаза на развитието си и се изчаква подходящ момент, среда и хора, за да се продължи развитието по определен план.
ИДЕИТЕ са енергийни структури, които могат да се моделират чрез ума и чрез съзнанието. Когато има нужда върху идеите да бъде въздействано в реална среда, те се явяват във физическия план (във физическия свят). Във физическия свят те стават събитие, върху което хората могат да влияят чрез своите мисли, думи и действия, а понякога и чрез методите на бездействието. Така човекът се превръща във важен фактор в резултат на дадената му възможност да въздейства върху идеите чрез моделирането им и чрез реализацията им в реална среда. В този смисъл – физическият свят може да бъде дефиниран като място, където човекът (или чрез човека) може да въздейства върху качеството и състоянието на идеите. Възможността и правото, дадени на човека да въздейства върху идеите и върху тяхната реализация, са свързани с отговорност. Тази отговорност е свързана със задачата – идеите да бъдат реализирани според Божия план, в рамките на Божия план. Задачата на човека се затруднява (всъщност става по-интересна), тъй като по време на моделирането и на реализацията на идеите се намесват и други същества и същности. По този начин физическият свят понякога се превръща в нещо като арена – място за състезания, противоборства, налагане на представи.
Основни фази на развитие на една идея:
- спускане на идеята
- идеята посещава определен човек или определени хора
- моделиране на идеята от този, когото е посетила
- фаза на реализация
- последствия
Отговорността, която носи човекът, произтичаща от даденото му право да въздейства върху идеите и да ги реализира, води до последствия за него (приятни и не толкова приятни). Повечето хора оценяват своята успеваемост според критериите за успеваемост на общността, в която живеят (социума). Всъщност успеваемостта на човека се отчита според критериите на съществата от по-висшата йерархия. По време на реализация на една идея човек сам решава какви методи да използва. Има позволени и непозволени методи за реализация. Един от критериите на съществата от по-висшата йерархия за оценка е какви методи използва човек по време на реализацията на идеите.
Човешките сетива донасят до полето на съзнанието само части от информацията за вещественото (материалното) съществуване. Ако човек избере пътя на развитието (възходящия напредък), постепенно ще забележи, че едно събитие може да бъде описано по различни начини и че по този начин тълкуването на действителността може да бъде различно от повърхностното.
ИСТИНАТА. Ние никога не виждаме нещо в неговата цялост. Всяко нещо (вкл. събитията) се състои от много слоеве от информация за него. Всеки от тези слоеве е част от истината за него и всяка част е вярна. Различните хора възприемат събитията по различен начин, дават на едно и също събитие различно описание и различно тълкувание. Така истината за едно събитие става субективна и е свързана с възприемането на някой от слоевете информация за него. Върху възприемането, описанието и тълкуването на един обект, субект или явление оказват влияние различни фактори – предварителни настройки, пристрастия, външни внушения, шаблони и други паразити на съзнанието. Тези фактори ни пречат да видим всички аспекти (слоеве) на истината, а също и на реалността. Всъщност – всички аспекти на реалността са истината за нея.
Субективното възприемане на нещата и на събитията би могло да бъде наречено „лична истина“. Обективната истина е нещо друго. Обективната истина много често е различна от „личната истина“.
Абсолютната истина е извън обхвата на човешките възприятия и затова е извън обхвата на обсъжданията.
Мъдростта е възможно да осигури достъп до знанието за същността на нещата.
Когато хората общуват (обменят мисли и т.н.), всъщност общуват духове.
Често събитията се подчиняват на принципа на Аналогичното време.
