МАТРИЦАТА, ЧОВЕКЪТ И СИСТЕМАТА

За да се постигне смяна на системата, трябва добре да се изучат начините, по които действа матрицата. Бих казал, че матрицата всъщност е съвкупност от шаблони, част от които са ни наложени от обществото, а друга част са създадени от самите нас. Един от начините да се постигне свобода (доколкото това е възможно, тъй като човечеството още няма готовност да понесе Свободата) е чрез излизане от матрицата или чрез разрушаването на матрицата вътре в нас. Колкото и да се ограничават зависимостите от системата, ако не се надрасне матрицата, свобода не може да се постигне. Анархията също не е решение, тъй като тя е илюзорен формат (създаден от самата матрица), целящ да овладява силата на бунтарите и да ги вкарва в задънена улица. Трябва да се знае, че системата не е създадена, за да се променя по същество. С всяка имитация на промяна системата всъщност се усъвършенства. На практика тя винаги се репродуцира в по-добре организиран формат (в по-добре и по-фино организирана диктатура).

Действителна промяна може да настъпи само ако човек осъзнае и надрасне матрицата. Това обаче не бива да се очаква да стане чрез социума, тъй като основната част от матрицата е заложена в самия социум, в него тя живее и чрез него тя се налага върху всеки човек. Поради тази причина хората в социума не са свободни. Сложните връзки и отношения в социума правят хората зависими, предвидими и лесно експлоатирани. На този принцип съществува матрицата – тя изчерпва жизнените сили на тези, които са в нея. В матрицата дори хората, които са на върха на управленската пирамида, не са свободни.

Повечето хора мислят, че могат да се преборят с матрицата. Това е грешна тактика. Битката с матрицата е губене на време, на енергия, на ресурс и не води до резултат. Препоръчвам да се помисли за осъзнато, планомерно и постепенно излизане от матрицата. По мои наблюдения, за да излезе човек от матрицата, трябва да бъде просветен, осъзнат и духовно буден. Този, който иска да излезе от матрицата (или поне да постигне някаква степен на независимост от нея), трябва да знае, че всичко започва от самия него, защото човек проектира матрицата в себе си. Промяната трябва да започне в самите нас. Ако човек реши да върви по пътя на силата, той трябва да се освободи от външните шаблони, като същевременно се справи и с шаблоните, които сам си е създал.

Има теза, че деца от т.н. „нова генерация“ носят в себе си идеята за друго устройство на социума и ще работят за общности, съставени от все по-осъзнати личности…