Мисии на българите

Въведение. Всяка доминираща световна сила има жизнена нужда от ресурси за подхранването си, което изисква непрекъснато разширяване на нейните сфери на влияние. Това е важна характеристика на империите и на съвременните големи (силни) държави, създадени по модела на империите (САЩ, ЕС, Русия…). Добрата новина за нас е, че в миналото държавите на българите не са били от типа на империите. Държавните образувания, които българите са създавали, или които са управлявали, са били Каганати – федерации, в които съставните общности са имали относителна степен на  самостоятелност, включително и религиозна. Поради това на българите е спестена тежката карма на империите, която е свързана с много насилие, агресия, кръв.

 В миналото и в съвременен план българите имат друг път, друга задача, друга карма. Кармата на българите като група от души (груповата карма) е свързана с приемане и разпространяване на цивилизационни, на културни и на духовни импулси.

 Някои примери за цивилизационни и духовни импулси, дадени чрез българите: духовните и философски учения на Залмокс и Орфей; в Месопотамия – създаване на градове-държави и духовност; в Централна Азия – племенни обединения, държавни образувания, каганати, астрономически календар; в Южен Сибир – занаяти, държавни образуваня, Аркаим; в Северна Индия – духовни учения, брахмани; в териториите на север от Кавказ – държавно образувание (каганат), религия; във Волжка България – каганат, религия; в Дунавска България –държавно устройство, цивилизатори на част от южните славяни; в Източна Европа – цивилизатори на групата на източните славяни (на тях сме дали християнска религия, език за свещенодействие и азбука)*; приемане на импулса, развитие и разпространяване на Богомилство; приемане на импулса, развитие и разпространяване на духовна вълна чрез Бялото братство,……).

       * Разяснение: След 988 г. първата група от източни славяни приемат от български мисионери религия, език за свещенодействие и азбука, на които източните славяни постепенно стават разпространители. Дълго време водачите на тяхната църква са от България. Пример: Киприян – митрополит Киевски, а по-късно и митрополит Московски, Григорий Цамблак – митрополит Киевски (и двамата са от болярския род Цамблак от Велико Търново). Различни групи от източните славяни развиват своите държавни образувания, завладяват чужди територии и народи, създават своя империя, постепенно добиват имперско самочувствие и правят избора да са неблагодарни. Това се нарича синдром на неблагодарните деца. Този синдром днес се е мултиплицирал в масов мащаб – все по-често се наблюдават неблагодарни деца в семействата. Това е една от сериозните задачи, които съвременните българи трябва да решат – необходимо е в личен и в национален план да се открие генезиса на този проблем и да се осмисли какви да бъдат посланията и какво да бъде поведението към тези, които проявяват неблагодарност.

       Други съвременни задачи за българите:

– Наблюдава се редуциране на населението в посока към критичен минимум. Паралелно с това се наблюдава качествено духовно развитие на отделни личности (индивидуалисти с потенциал). Редуцирането (вероятно) е свързано с така нареченото чистене на редиците. Целта (вероятно) е да бъде намален броят на определена категория души и да се даде шанс за осъзнаване и развитие на друга група от български души.

 – Все по-често се оформят малки групи от хора, които полагат усилия за развитие на своя потенциал – осъзнати, духовно развити, търсещи. Част от тези групи са сравнително устойчиви. Извършва се активна дейност в групите – общуване, обмен, индивидуално развитие и групово развитие. Има вече множество изяви на личностите и на групите. Някои от тези изяви са тихи, премерени и ненатрапчиви. В добре работещите групи се забелязва повишаване на нивото на колективното съзнание и повишаване на нивото на колективния интелект. Констатират се видими резултати, които са следствие от общата енергия на групата и от вътрешната динамика на групата.

   – Има повишен интерес към намаляване на зависимостите от системата. Все повече българи успешно ограничават своите зависимости от конюнктурата.

   – Системата все още не допуска да бъдат подкрепяни лидери, които внасят баланс. Политическите лидери все още са силно зависими от външни фактори. Трябва да намерим начин да подкрепяме лидери, които внасят баланс.

   –  В България вече има училища, в които се разработват и прилагат алтернативни образователни модели. Въпреки че са под наблюдение, тези училища не са категоризирани като опасни и няма фиксация на системата върху тях. Необходимо е алтернативните образователни модели да стават все повече и да бъдат по-устойчиви.

    – В личен и в национален план е много важно да търсим и намираме начини да не вземаме страна в чужди конфликти. Правилната позиция е неутралитет. Проявата на съчувствие и хуманитарната помощ са достатъчни като действия.

    – В национелен план – трябва да се преосмисли производството и продажбата на оръжия, да се търсят начини да се намали и минимализира производството и продажбата на всичко, което руши и убива. Да не приемаме задачи и да не извършваме дейности, свързани с разрушаване, убиване, насилие, агресия.

     – В личен план – всеки трябва да се концентрира върху духовното си развитие и върху личностното си развитие. Изграждане и усъвършенстване на комплекси от лични качества.

     – В личен план – всеки трябва да положи усилия за разширяване на кръгозора си – да разшири хоризонта си от възприятия за света.

     – В личен и в обществен план – полагане на усилия за тълкуване на събитията от гледна точка на Божия план.

     – В личен и в обществен план – спазване на Божиите и на обществените закони.

     – В личен и в обществен план – създаване на трайни навици и вътрешно убеждение, че правилата трябва да се спазват, а не демонстративно да се нарушават.

     – В личен и в обществен план – осъзнаване на задълженията, които имаме към свещените места на територията, която обитаваме в момента. Обгрижване, съхраняване, експониране на някои от тях, консервиране, капсулиране.

     – Осъзнаване на задълженията, които имаме към минали събития. Изучаване, осмисляне, популяризиране.

     – В личен и в обществен план – преосмисляне на критериите за успеваемост.