Изповедта на една училищна директорка от село Николаевка

Споделете тази статия

Осъзнавам, че сама не мога да променя нищо, но се надявам скоро да бъде достигната критичната маса на недоволство, за да се организират хората и да изискват и наложат промени в добра посока

До Комисията от МОН, назначена със заповед на Министъра на образованието и науката ПИСМЕНО ИЗЯВЛЕНИЕ от Павлина Атанасова Иванова, Директор на Основно училище „Христо Ботев“ – с. Николаевка Уважаеми Дами – Госпожо Златкова и Госпожо Попова,

Поднасям своите извинения, задето от днес, 17.12.2015г. няма да мога да присъствам в училището, което все още ръководя. Причината за това е ползването на моя планиран платен годишен отпуск – отложен (невзет) още от 2013г., което трябва да започне от тази дата. До момента редовно съм ощетявала и пренебрегвала семейството си и личните си потребности в името на работата си, от което няма кой знае какъв добър ефект, затова си обещах повече да не го правя, въпреки че всеки повод за това (както и днешния) е изглеждал сериозен, а аз съм се опитвала да бъда отговорен човек…

През изминалите два дни в хода на провежданата от Вас проверка за мен (а предполагам и за всички останали колеги, дори за присъстващите в сградата по повод изпълнение на служебните им задължения полицаи) стана пределно ясна нейната цел. Тази явна цел е да се търсят пропуски и неправилно изпълнявани дейности в административната работа (главно моя, но заедно с това и на останалите членове на екипа), за да се обяви, че не се справяме, че сме некадърни и затова училището не трябва да съществува, а аз не трябва да бъда негов директор. Целенасочено описвам всичко това в смекчен вариант, предпазвам се да използвам груби думи, тъй като съм филолог и за мен словото е свещено.

Признавам, че не съм добър администратор. Но съм твърдо убедена, от опит знам, че административната работа не променя нищо в училищната реалност. Всички тези канцеларски дейности (с малки изключения), тези безбройни документи и цялата наша работа по създаването и съхраняването им, не са полезни и не помагат абсолютно на никого! Само и единствено натоварват излишно и влошават и без това ниското самочувствие на учителите, принизявайки ги до администратори (подобно на лекарите). При тази дейност липсва човещината, няма никаква хуманност, а учителската професия би следвало да е една от най-хуманните. Това е работа с хора – общуване – пряко и непосредствено и тук документите нямат толкова важно значение.

Единственият важен документ е този, който се получава на изхода на образованието – каквато е целта на всички онези вече зрели хора, които виждате да се явяват на изпитната сесия за обучаващи се в самостоятелна форма. Децата ни най-малко дори не се интересуват от „хартийката“, която ще получат, за разлика от своите родители. Те до самото си завършване на училище не осъзнават стойността на тази бланка, която все повече се обезценява в днешно време. На всички деца обаче, без разлика от етноса, е потребно да бъдат обичани, с тях да се отнасят грижовно и топло, а как всеки учител успява да предаде знанията, които носи, остава проблем, чието решение почти не зависи от мениджмънта на училището, но би следвало да бъде грижа първо на университетите, подготвящи педагози.

Всичко това – цялостната „сбъркана“ картина на образованието в България днес – не е тайна за никого, предполагам и за Вас. Но да ми обяснявате колко аз съм сгрешила, как аз не ръководя добре училището, да се опитвате да ме изкарате престъпник, най-малкото е абсолютно неуместно! По този въпрос би следвало да се произнесат други хора, познаващи добре делата ми (а не документите, които за тях отново няма да имат никаква стойност). Местната власт, местните хора, защото за тях родното им училище е ценно (докато за Вас то не е), родителите на децата, които обучаваме в училище, както и всички онези, желаещи да има училища като нашето, за да запишат децата си в него.

Да, Министерството на образованието управлява тези дейности, но доколко това се случва по най-добрия начин? Доколко е готово да се вслуша в гласа на хората – на потребителите на услугата образование? Лично на мен почти никой (с малки изключения) от управляващите образованието на по-високо ниво не ми е помогнал!

От повече от 10 години, откакто съм директор (а съм от малцината, стигнали до този пост по честен начин!) никой не е помогнал на училището ни! Упреквате ме, че не съм изградила отоплителна система, а се топлим с печки на дърва, които пушат и замърсяват въздуха! Питате ме възмутени дали съм знаела какво е въглероден оксид? Но всъщност всички тези хора тук, на село, се отопляват единствено по този начин – те не познават друго отопление от векове! И живеят по-дълго от гражданите! А нима отровните газове от автомобилите в градската среда са по-малко вредни за дишането?!

И може би знаете, но аз ще повторя: именно бездушната администрация в лицето на служителите, оценяващи проекти, зачеркна в написания и подаден през 2012-13 година наш проект ИЗГРАЖДАНЕТО на ОТОПЛИТЕЛНА СИСТЕМА в училищната сграда като ненужен разход. Бяха одобрени всички извънкласни дейности, всички екскурзии и лагери за децата, НО НЕ И ОТОПЛЕНИЕТО!

Според тези чиновници децата (независимо от етноса) могат да пребивават на студено, въпреки че проектът беше едногодишен, продължи 14 месеца с удължаване и обхвана всички сезони, а дори два пъти отопляемия сезон – в две учебни години! За всичко това има документи и може да бъде доказано, но аз знам, че на никого от оценителите няма да бъде потърсена отговорност!

И да, Община Суворово, тъй като е малка община, не разполага с много средства и не е предвиждала капиталови разходи, за да бъде изградена съвременна отоплителна система в училищната сграда, въпреки че тя е нейна собственост. Но, пак повтарям, не защото е лош стопанин! Откакто училището ни „се съвзе и стъпи на крака“, не е имало подходяща донорска програма за подобряване на сградния фонд, по която да кандидатстваме – ние или Общината, а тук се работи активно по проекти. И мотивът, че децата в училището не са местни, съвсем не е съществен. Сега ще споделя с Вас, че планирах да ида лично в Министерство на образованието и да изложа своята позиция – ако не успея в жива среща, то поне в писмен вид. Вие, идвайки при нас, ме изпреварихте. Затова Ви посрещнах с думите, че много се радвам на посещението Ви. НО вече съм наясно как ще бъде представена от Вас ситуацията в училището ни. Това е прозрачно ясно за мен и за колегите ми от няколко години насам!

Ясна е и причината за цялостната проверка, за поведението на повечето експерти от РИО Варна, за Вашето идване. Няма да се спирам на тази история, но само ще спомена, че тя е с двегодишна давност. И когато бъде извадена на бял свят в нейния истински вид, ще стане ясно на всички трезвомислещи хора кой е прав и кой е воден от злоба и завист… А това рано или късно ще се случи. За мен няма значение постът – не се стремя към власт. Аз съм просто човек и дори работата като учител, прякото взаимодействие с децата, за мен носят повече удовлетворение от канцеларската работа.

Когато бях дете, се страхувах ужасно някой ден да не се превърна в „книжен плъх“. Работата с документи не ми е по сърце и далеч не я върша с удоволствие, а и си личи! Но това далеч не изчерпва цялостната работа на директора… Нека не звучи като оправдание, но освен КОНТРОЛ, на управляващите (за всеки бранш) би следвало да е вменена и функцията ПОДКРЕПА! И би било уместно, ако всеки от тези експерти покаже на дело на нас, неуспешните – в хода на пряката работа – как да се справяме по-добре! Но при осъществената цялостна проверка това направиха малцина от тях – единици… Вместо това се изпълняваше планирана „наказателна акция“ – поръчкова – както често се случва в нашата държава от доста години!

Повтарям, за мен не е важно да бъда директор на всяка цена. Но най-важното е, че не се страхувам! Не изпитвам страх, че ще изгубя работата си, че ще остана на улицата – знам цената си и съм убедена, че няма да остана без работа, в случай че това е целта ми. Всъщност ясно заявих и на експертите от РИО Варна, че не работя заради заплатата – тя е смешно ниска и дори не се доближава до определения минимум! Работя, давам труда и времето си, за да получа в замяна удовлетворение (все по-рядко напоследък). Раздавам сърцето си на всички деца и съм спокойна, когато те са щастливи, когато не сме допуснали никой от тях да страда. Животът им поднася достатъчно страдания и смятам, че поне в детството си Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да получат шанса да бъдат закриляни и обгрижвани подобаващо.

„Нашите“ родители са добре дошли в училище, в класните стаи. Онези от тях, които желаят, имат възможност за преки наблюдения както на средата, така и на методите, използвани от учителите при взаимодействие с децата. И имат право на глас, както се планира в новия Закон… Но може би в нормативната уредба са записани само красиви думи и никой не смята да ги прилага на практика?

Имам свое становище и относно учебното съдържание и относно начина, по който то е излагано в учебниците. Имах щастието, заради възрастта си, да съм продукт на една по-различна образователна система. И възможността да преценя от първо лице отликите и с днешната, както и пътя и – стремглавото спускане надолу – дотук. Думите ми не изразяват критика, а огорчение. Осъзнавам, че сама не мога да променя нищо. Но се надявам скоро да бъде достигната критичната маса на недоволство, за да се организират хората и да изискват и наложат промени в добра посока.

Извинявам се отново, че няма да се видим тези дни, но едва ли има какво повече да си кажем. С готовност и дори с удоволствие ще опиша съдбата на всяко дете, записано в училището ни, ако така ще Ви докажа, че познавам всяко семейство поотделно… Бих искала да завърша с нещо по-позитивно, защото колкото и да е мрачна нощта, тя всъщност е най-тъмна точно преди изгрева. Вярвам в доброто у всеки. По природа съм оптимист и се опитвам да търся хубавото и полезното във всяка ситуация. И сега се надявам да се случи най-доброто, което е предопределено. И каквато и да е развръзката, аз ще продължа да работа за добри каузи, ще продължавам да раздавам себе си за благото на хората, просто защото така съм устроена.

Пожелавам Ви Светли Празници и ДОБРИ ДЕЛА!

Дата: 17.12.2015г.

С уважение: Павлина Иванова

Print Friendly, PDF & Email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *