Не търсете смокини в трънаците
На всички вече трябва да им е ясно, че държавата е болна. Едни търсят политически решения за да я оправят, други искат да сменят системата на управление, трети да вкарват политиците в затвора, но истината е, че управлението на държавата е болно в самият корен. Хората излизат, протестират, искат да подкастрят само короната и клоните на дървото, т.е. да свалят тази партия, да изберат на изборите Радев и той да оправи нещата.
НЕ, НЕВЪЗМОЖНО Е! НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОПРАВИ ТАКА, ЗАЩОТО ОБЩЕСТВОТО НИ Е БОЛНО В САМИТЕ КОРЕНИ!
Дървото на обществото ни отдавна съхне и е разядено от червеи – огледайте се само и ще видите повсеместния разпад на морала, държавността, корупцията, лъжите, лицемерието, липсата на човечност и съзнание на всички нива… Знаете ли как се нарича тази страшна болест поразила дървото на обществото ни?
Е Г О И З Ъ М
Защото здравото общество
започва от здравото семе и корена.
А кое е здравото семе и корен в една държава? ДЕЦАТА! Днес някой политик като заговорим за промяна в системата, сеща ли се за децата? НЕ! Те обещават да борят корупцията, олигархията, да прави промени в съдебната система и прочие…
А нали точно в първите 7 години от живота
се залага моралът, светогледа и принципите
на една бъдещата нация.
От тези първи 7 години зависи дали детето като порасне ще отдава сили за благото на хората и Земята, или ще е егоист, ламтящ за вещи и пари, носещ само разруха около себе си…


Каква промяна ще търсиш в сегашната система?? НЕ МОЖЕШ ДА ТЪРСИШ ДОБРИ ПЛОДОВЕ НА ПРОГНИЛО ДЪРВО. Или както бе казал един мъдър човек
ЧЕРВИВОТО ДЪРЖАВНО ДЪРВО МОЖЕ ДА РАЖДА САМО ПРОЯДЕНИ ОТ КОРУПЦИЯ ПОЛИТИЦИ – няма как да е другояче!
Начлото на промяната е образованието на децата
,Сегашната система на образование на младите е безнадеждно остаряла. Тя отразява един материалистичен бездуховен модел, който докара човечеството до ръба на най-голямата духовна криза в историята му. Образованието не може да помогне, докато не отреди подобаващо място на духовното. Преподаването на научни дисциплини, които са непромокаеми за нещата, отиващи отвъд материалното, т.е. за основните принципи на съществуването ни, не е в състояние да образова човека, и, като следствие от това, не може да бъде полезно за обществото. Нужна е радикално нова парадигма, не просто да разкрасим старите училища, да подменим черните дъски с екрани, а учебниците – с таблети.
Едно истинско училище трябва да ЗАПАЗИ и развива вътрешния свят на детето: неговoто въображение, интуиция, връзката с природата и цялата заобикаляща го вселена.
Уроците трябва да се изнесат там, където е най-привичната за човека среда: природата. Логическото мислене, математиката и др. трябва да навлязат чак към 9-10та година, когато в детето се развива логиката, а дотогава да се работи изключително върху вътрешн
ия му свят. Защото детето се ражда в мълчание, то мълчаливо съзерцава, възприема и разбира света, далеч по-съвършено от нас. И не е нужно да го лишаваме от това.
Докато отново не станем деца и не потънем във техният безмълвен свят на простота, красота и тишина НИЕ НЯМА ДА ГИ РАЗБЕРЕМ. И неминуемо ще ги тъпчем в килийките на задушните човечарници, наречени училища, където ще растат в атмосфера на егоизъм, съревнование и съперничество.
детето отива в училище да му бъдe вменен вкочанен, старчески мироглед, да бъде научено от някой друг КАКВО ДА МИСЛИ, а не КАК ДА МИСЛИ.
Всичко това трябва да си отиде
Според мен, в училището на бъдещето преподавателите ще са като децата. Не вдетенени, а притежаващи всичките качества на едно дете – интуиция, фантазия, игривост, любознателност, желание непрестанно да се учи. Само такъв учител би разбрал детето и би му отдал това, от което то има нужда.
Природата ще е класната стая на детето. Там то ще учи нагледно живата математика и биология. Трудът пък ще го облагородява. Нима е толкова трудно? Ето вижте и кажете сами. Ще има занимания в които децата ще помагат на свои другарчета или животни – така се облагородява детската душа. Ще се учат на медитация и да използват силата на мисълта си за благо – молитва, медитация, съзерцание – с тези инструменти, а не с оръжие, ще постигнем мир и просперитет на Земята. Ще разкрият лечителските си дарби, така че да могат да помагат на другите. Ще се учат да разпознават лечебните треви, гъби, минерали… Ще има часове за визия, за мечтаене. Та нали всичко започва с визия…
Да засадим фиданките на новата култура. Да направим революция в образованието!
И най-важното – бъдете до децата си! Не оставяйте чужди хора да им вменяват ценности и морал, във времето, когато те най-много се нуждаят от вас!


Pingback: Дари добро - отдаден на работата с децата