Неизбежната среща

Споделете тази статия

Вярвам, че всеки искрено Търсещ минава през учене на различни учения, четене на беседи или любими автори, които го вдъхновяват, практики, медитация, посещаване на семинари на духовна тема, може би дори личен учител (гуру), може би живот в усамотение и т.н.

Но идва момент, рано или късно, когато се изправяш лице в лице с Бога и той ти казва „ако искаш да продължиш, аз поемам нещата оттук„.

И този момент е изпит за духовния ученик, дали ще усети тази покана или ще продължи по старому.  Голямата трудност идва от това, че ако искаш Бог да поеме нещата, ЕГО-то ти трябва да се смали, да станеш по-нисък от тревата, да се смириш, за да се отвори място да навлезе Духа в тебе, който ще те води оттък нататък.

Ако ученикът е водил живот, който го отъждествява с егото му, то за него смирението ще е равносилно на смърт на личността. И егото ще се бори с всички сили да не умре.

Това е и причината мнозинството последователи да си остават в старото, защото са така удобни, познати и приятно-комфортноти за егото, практиките, беседите на Учителя, упражненията, ритуалите, психеделиците…. Уви, ако реши да довери по-нататъшното си учене в ръцете на Духа, то всичките предишни натрупани неща се оказват ненужни, били са просто една пътека, извеждаща го до срещата с Бога.

Да приеме ли ученичеството от Духа се оказва голям въпрос, защото ученикът се оказва  в непознати води, където натрупаните до този момент знания и опитности, не вършат никаква работа. Няма готови рецепти за духовност, няма я предишната сигурност, няма нищо комфортно, познато, за което умът му да се захване и успокои. Сега е нужен съсвсм нов инструмент –

от сега нататък интуицията му (връзката с Духа) ще го води напред.

И ако през годините търсене ученикът не е изчистил връзката си с Духа, то той ще се окаже в самото начало, там откъдето някога е тръгнал…

Print Friendly, PDF & Email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *