САЩ и НАТО никога не са били санкционирани за разпалване на войни. Защо?

Западът зае крайна позиция спрямо Русия във връзка с нейната инвазия в Украйна. Тази реакция разкрива висока степен на лицемерие, като се има предвид, че водените от САЩ войни в чужбина никога не са получили наказателния отговор, който заслужават.

Ако настоящите събития в Украйна са доказали нещо, то това е, че Съединените щати и техните трансатлантически партньори са в състояние да палят войни по цялата планета – Афганистан, Ирак, Либия и Сирия са само няколко от тях, и то да го правят с почти пълна безнаказаност. Междувременно почти всяка медийна публикация днес представя Русия и Владимир Путин като второто пришествие на нацистка Германия.

Първо, нека да изясним нещо. Лицемерието и двойните стандарти сами по себе си не дават оправдание за започване на военни действия от страна на която и да е държава. С други думи, само защото страните от блока на НАТО от 2001-ва година се занимават с безсмислено унищожение по целия свят, без сериозни последици, това не дава на Русия или на която и да е страна морален лиценз да се държат по подобен начин. Трябва да има убедителна причина една страна да разреши използването на сила, като по този начин се ангажира с това, което би могло да се счита за „справедлива война“. И така, въпросът: могат ли действията на Русия днес да се считат за „справедливи“ или най-малкото за разбираеми? Ще оставя този отговор на по-добрата преценка на читателя, но за целта нека си спомним някои важни подробности.

Само за потребители на масовите медии би бил изненада, че повече от десетилетие Москва предупреждава за разширяването на НАТО. Във вече известната си реч пред Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 г. Владимир Путин директно попита събралите се глобални лидери:

„Защо е необходимо разширяването на НАТО да струпва военна инфраструктура на нашите граници? Може ли някой да отговори на този въпрос?“

По-късно в речта той каза, че разширяването на военните активи по руската граница „не е свързано по никакъв начин с демократичния избор на отделните държави в които това се случва“.

Не само че опасенията на руския лидер бяха посрещнати с предвидимото пренебрежение, но НАТО като отговор даде членство на още четири държави (Албания, Хърватия, Черна гора и Северна Македония). Просто, представете си каква би била реакцията на Вашингтон, ако Москва изграждаше непрекъснато разширяващ се военен блок в Южна Америка, например?

Истинската причина за тревогата на Москва обаче дойде, когато САЩ и НАТО, редом с призивите за членство във военния блок, бързо започнаха да наводняват съседна Украйна с богат набор от модерни оръжия. Намеренията бяха недвусмислени. В съзнанието на Москва Украйна започваше да представлява екзистенциална заплаха за Русия. 

През декември Москва, вече към края на търпението си, предостави проектодоговори на САЩ и НАТО, изисквайки те да спрат всяка по-нататъшна военна експанзия на изток, включително чрез присъединяването на Украйна или други държави. Той включва изричното изявление, че НАТО „няма да провежда никаква военна дейност на територията на Украйна или други държави от Източна Европа, Южен Кавказ и Централна Азия“. За пореден път предложенията на Русия бяха посрещнати с арогантност и безразличие от западните лидери.

Въпреки че хората ще имат различни мнения относно шокиращите действия, които Москва предприе по-нататък, никой не може да каже, че не е бил предупреден. Не можем да кажем, че на 24 февруари Русия се събуди с мисълта, че е прекрасен ден за започване на военна операция на територията на Украйна. Така че да, може да се извади аргумент, че загрижеността на Русия за собствената си сигурност е  оправдание за действията ѝ. За съжаление, същото нещо може да се каже за Съединените щати и техните слуги от НАТО по отношение на военните им действия през последните две десетилетия.

Най-пресен пример е инвазията в Ирак през 2003 г. Тази катастрофална война, която западните медии определилиха като неудачен „провал на разузнаването“, представлява един от най-впечатляващите актове на непровокирана агресия през последните десетилетия (даже Буш си призна, без да иска 🙂 ). Без да навлизам твърде дълбоко в мътните детайли, Съединените щати, току-що претърпели атаките от 11 септември, обвиниха Саддам Хюсеин от Ирак, че укрива оръжия за масово унищожение. И вместо да работят в тясно сътрудничество с оръжейните инспектори на ООН, които вече бяха на място в Ирак, за да потвърдят твърденията, САЩ, заедно с Обединеното кралство, Австралия и Полша, на 19 март 2003 г. започнаха унищожителна бомбена атака срещу Ирак. За броени дни над милион невинни иракчани загинаха, бяха осакатени и изгонени от родните си места, в това грубо нарушение на международното право.

Центърът за публичен интегритет съобщи , че администрацията на Буш, в усилията си да засили обществената подкрепа за предстоящата касапница, е направила над 900 фалшиви изявления, между 2001 и 2003 г., относно предполагаемата заплаха от Ирак над САЩ и техните съюзници. И при все това,  по време на войната, западните медии, отразяващи военната агресия, някак странно останаха слепи за с неверните аргументи за нападението на Ирак.

В един демократичен и нормален свят, САЩ и техните съюзници трябваше да бъдат подложени на строги санкции след тази продължителна осемгодишна „грешка“, която изби невинни хора. Всъщност санкции имаше, но не срещу Съединените щати. По ирония на съдбата единствените санкции, произтичащи от тази безумна военна авантюра, отнесоха Франция, член на НАТО, която отхвърли поканата, заедно с Германия да участват в иракската касапница. Глобалната свръхсила не е свикнала с подобно отхвърляне, особено от предполагаемите си приятели.

Американските политици, самоуверени в своята богоподобна обективност, поискаха бойкот на френското вино и бутилирана вода поради „неблагодарното“ противопоставяне на френското правителство срещу войната в Ирак. Други привърженици на войната издадоха липсата на сериозност, като настояха популярният елемент от менюто, известен като „Френски пържени картофки“, да бъде заменен с името „Freedom Fries“. И в крайна сметка, липсата на френско Бордо, заедно с досадното преработване на менютата в ресторантите бяха единствените истински неудобства, които САЩ и НАТО претърпяха за безразборното унищожаване на милиони животи.

Сега сравнете този подход с кадифени ръкавици спрямо САЩ и техните съюзници, с настоящата ситуация, свързана с Украйна, където везните на правосъдието са очевидно наклонени срещу Русия и въпреки нейните не безпричинни предупреждения, че се чувства застрашена от напредъка на НАТО. Каквото и да си помисли човек за конфликта, който сега бушува между Русия и Украйна, не може да се отрече, че лицемерието и двойните стандарти, насочени срещу Русия от нейните вечни недоброжелатели, са колкото шокиращи, толкова и предвидими.

Освен тежкото санкциониране на руски лица и руската икономика, може би най-добре обобщено от френския министър на икономиката, който каза, че страната му е решена да води „тотална икономическа и финансова война срещу Русия“, имаме налице дълбоко обезпокоителни усилия за заглушават новини и информация, идващи от онези руски източници, които биха могли да дадат на западната общественост алтерйативен поглед върху мотивите на Москва. Във вторник, 1 март, YouTube реши да блокира каналите на RT и Sputnik за всички европейски потребители, като по този начин позволи на западния свят да получи само част от историята. [понастоящем и сайтовете за руски новини са блокирани за България и вероятно целият ЕС, използвайте Тор бразуер за достъп до тях]

Като се има предвид начина, по който Русия е оклеветена от „империята на лъжите“, както Владимир Путин нарече земята на своите политически мотивирани преследвачи, някои може да вярват, че Русия заслужава непрекъснатите заплахи, които получава сега.

Всъщност нищо не може да бъде по-далеч от истината. Този вид глобално представяне на полу-истини, което е толкова популярно в либералните столици, освен че ненужно разпалва и без това нестабилната ситуация, предполага, че Русия греши във всичко.

Подобен безразсъден подход, в който няма място за дебати, няма място за дискусия, няма място за разглеждане на страната на Русия в тази изключително сложна ситуация, само гарантира по-нататъшни противопоставяния, ако не и пълноценна глобална война.

Освен ако Западът наистина не търси избухването на Трета световна война, би било препоръчително да спрем отвратителното лицемерие и двойните стандарти срещу Русия

и търпеливо да изслушаме нейните мнения и версии за събитията (дори такива, представени от чужди медии). Не е толкова невероятно, колкото някои хора биха искали да вярват….

Автор: Робърт Бридж – американски писател и журналист, автор на „Полунощ в Американската империя“,