Някои откровения по пътя от вчера

Споделете тази статия

Знаеш ли, че ако не встъпваме в живота си като пълноправни управители на реалността около нас , то тогава реалността ни кара по default стойности. И няма на кого да се сърдим тогава.

И понеже така или иначе творим реалността с нашите убеждения, вяра или съмнения, то по-добре да боравим с тях осъзнато, за да насочим нещата в необходимото ни русло.

Също така и отказът от убеждения , принадлежности към някакви системи на вярване ми докарва до ръба на Намерението. Това е най-трудната част за осъзнаване и осъществяване в живота, защото всеки поел по пътя на своето развитие в Духа иска или не иска приема някаква система на вярване, привързан е към система от разбирания.

И между другото, за мен една от най-опасните привързаности е към резултатите, към видимите, осезаемите, практическите постижения, които могат да бъдат осмислени и разбрани. Защото това също е вид заблуда, която задържа воинът в определена позиция – тази на „Видимите резултати“ (също като мотото на ГЕРБ :). Защото видимите резултати предполагат очаквана форма, нещо сравнено с еталон. Нещо повече – видимият резултат предполага, че се случва нещо с твоите усилия, а не с волята на Духа (Бога). Защото много, много дълбоки и фундаментални неща могат да дойдат пряко от Духа без външни „видими резултати“…. И „практикът“ може да ги приеме просто като „философии“…

Във връзка с това искам да ви разкажа истинска история за един просветлен йогин и неговите ученици. Двама ученици дълго време се двуомяли дали учителият им е истински гуру или просто шарлатанин, защото очаквали, че истинският гуру трябва да проявява „специални духовни умения“ – ясновидство, телепатия и др. А той бил най-обикновен човек, според разбиранията им. Един ден отишли при учителя си и го помолили да им покаже чудо, за да заличи съмненията им.

Той се усмихнал тъжно и извършил невероятно чудо пред очите им. Поразени от видяното те паднали на колене пред него в благоговение и извикали – „Учителю, ние сме твои верни ученици вовеки!!!“

А той тихо казал – „вие вече не сте мои ученици“…

Истината е, че тоталното може да се отрази само в пустотата от модели, привързаности, очаквания. Дори това да е привързаност към гуру или книгите по които следваш своят път.

Да, ние сме част от намерението, защото съзнанието е едно и волята му е една. Точно затова ако прилагаме желания и воля от позиция на егото си, излизаме от резонанс с единното Намерение. И изглежда че номера, е когато има нужда да прилагаш воля, то тогава да използваш тази единна воля на Намерението, а не твоята.

Тогава нещата пак стават, ама „по Божия воля“. И всичко е точно.

Print Friendly, PDF & Email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *