Два свята

(пусни музиката преди да продължиш нататък)

Бил(а) си някога дете. Светът се е топял, извивал и менял пред погледа ти, формиран от свободата и фантазията ти. Цветове, форми – всичко се е променяло и преливало под пластичността на твоето въображение. Дървото е кораб, после става гора, скалите са гиганти извисени до небесата или вълшебни кули. Това е светът на фантазията – силата да твориш реалности, да моделираш светове.

И ние не просто възприемахме, ние живеехме в този свят за постоянно. Живеехме във един свят на чудеса, във вътрешна тишина, радост и неосъзната Любов, към себе си и всичко живо. В този свят липсваха определения и шаблони, рамки и норми. Реалността на възрастните беше нещо чуждо за нас, извън нашият свят и затова ние временно се докосвахме до реалносстта им, само докато общуваме с тях. А после отново се връщахме обратно в покоят на света, дарен ни от Твореца; оригиналният свят, Божието царство.

Но възрастните започнаха да настояват все повече и повече за вниманието ни, да изискват все повече и повече да се закотвим при тях, да приемаме описанията на света, които те ни дават. И най-вече – те изискваха да пренасочим вниманието си от вътрешното ни мълчаливо съзерцание на магическият свят към техния вече детерминиран, утвърден и материалистичен свят.

Уви, отдавна умрели за света на магията, единственото, което познаваха те, бе скучното ежедневие. Което се опитваха безутешно да разнообразят с всякакви забавления за сетивата и ума.

И ТИ ИМ ПОВЯРВА… ЗАБРАВИ СВЕТА НА МАГИЯТА, НА ВЪТРЕШНАТА ТИШИНА И МЪЛЧАЛИВОТО СЪЗЕРЦАНИЕ.
СТАНА ГОЛЯМ ЧОВЕК. СТАНА СЕРИОЗЕН.

Ти повярва в тревогите, страховете и вечното неспокойствие на хората около теб. И ги прие като единствена реалност. Спомняш ли си?

СПОМНЯШ ЛИ СИ, КОГАТО СЕ ОТРЕЧЕ ОТ СВЕТА НА ВЪЛШЕБСТВОТО И ВЪОБРАЖЕНИЕТО И СЕ ЗАКЛЮЧИ В СВЕТА НА ЛОГИКАТА,

защото ТЕ ти казаха, че магията е нереална, а въображението ти – измислици???

Е, имам добра новина за тебе! Магическият свят, светът на свободата, тишината и въображението никога не е изчезвал. Просто си повярвал(а) в описанието на ДРУГИЯ свят, наложен ти от възрастните и сега смяташ, че той няма алтернатива.

 ИМА!

Има цял един свят на мир, радост и щастие – изначалната, оригинална реалност, дадена ни от Бога, където ти живееше след раждането си. Светът, в който живеят децата.

Той винаги си е бил там – реалност, изпълнена с красота, магия, винаги променлива, винаги общуваша, даряваща, завладяваща и загадъчна за цялото ни същество. Той през целия живот винаги ни е заобикалял, чрез него Бог винаги е бил редом с нас. Но

сега НЕ ГО ВЪЗПРИЕМАМЕ, ЗАЩОТО СМЕ ПРЕДАЛИ ВЯРАТА СИ В НЕГО, ЗА ДА МОЖЕМ ДА БЪДЕМ ВЪЗРАСТНИ.
ПРЕДАДОХМЕ СЕ, АЛА ИЗБОРЪТ ВИНАГИ ОСТАНА У НАС. НЕ НЯКОЙ ДРУГ РЕШАВА – ТИ РЕШАВАШ В КОЙ СВЯТ ДА ПРЕБИВАВАШ!!!

Щом ти решаваш, защо да не е обратното – да избереш да живееш в онзи свят на светлина, мир и радост, от който се отрече някога? Аз го наричам състояние на Царството божие, (достъпно само за децата, както Христос казва). В този свят нещата се нареждат сами и винаги по-най благоприятния начин, водени от бащината ръка на Бога. Ако влезеш в него, светът на възрастните ще избледнее от самосебе си, ще загуби силата си. И ще отстъпи място на онзи забравен пластичен свят, вечно разгръщащ се, неописуемо красив, изпълнен с радост, любов, даване и споделяне…
Какво, не ми вярваш ли? Ами питай всяко дете. Просто се спри до него и го погледай как щастливо изследва света около себе си…

ТО Е ТАМ. ТО ПРЕБИВАВА ТАМ, ПРИЯТЕЛЮ. А ТИ КЪДЕ СИ? КАКВО ЧАКАШ? КОГО ЧАКАШ?! СМЪРТТА ЛИ, ДА ТИ ГО ПОКАЖЕ?
ЕЛА, ЕЛА ПРИ НАС…!

Как да върнем този свят?

Влез дълбоко в себе си и се върни в онова дете, което беше на 3 години

• Спомни си как гледаше на света, как го усещаше с цялото си тяло, как всичко бе загадъчно, магично, удивително, интересно.
• Избери обикновен предмет и се опитай да го видиш така, сякаш го срещаш за първи път.
• Не го анализирай, не мисли какво е, не му давай име — само наблюдавай формата, цвета, усещането, без да го назоваваш. Отпусни цялата си същност, виж го не просто с очите и ума, а с цялата ти същност – сърцето, чувствата, интуицията

Отделяй време за „безцелно“ мечтаене

• Поне 5 минути на ден седи спокойно и остави мислите да се реят, без да ги контролираш.
• Ако изникне образ или идея — следвай го, без да го оценяваш.

Създавай вътрешни светове

• Представи си място, което не съществува, но където би искал да бъдеш
• Разгледай го с всичките си сетива — чуй звуците, усети миризмите, пипни повърхностите.

Води дневник на въображението

• Записвай всяка интересна мисъл, сън или картина, която ти хрумне.
• Преглеждай ги от време на време и добавяй нови детайли.

Търси красота и необичайно

• Обръщай внимание на неща, които повечето хора подминават — игра на светлина, странен звук, малък детайл в природата.
• Това подхранва способността да забелязваш и „невидимото“.

Твори без очаквания

• Рисувай, пиши, свири, моделирай — без да се стремиш към съвършенство.
• Важен е процесът, не резултатът.

Смени перспективата

• Опиши ситуация от гледната точка на друг човек или дори предмет.
• Това развива емпатия и разширява границите на въображението.

„Ученикът не може да има приятелство и със света и с Бога. Ако ученикът люби Бога, светът ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне, а той ще се намери в един друг свят на светлина, мир и радост, и там ще чуе Учителя си.“

Беинса Дуно