Защо забравихме що е ТНТМ?

Споделете тази статия

Склонността към новаторство е човешка дарба с изключителна полза за обществото, която у някои избуява и дава щедри плодове, а у други умира, без дори те да са осъзнали, че я притежават. Такава дарба не всеки притежава, но ако бъде открита и стимулирана навреме, тя се развива и става начин на мислене.

За всяка нация е изключително важно тази дарба да се насърчава у колкото е възможно повече хора, и то от по-ранна възраст, за да даде своя максимален резултат.

Днешните българчета обаче няма как да знаят, че между 60-те до 90-те години на миналия век техните бащи, дядовци и баби участваха в едно увлекателно младежко движение, наречено ТНТМ – Техническо и Научно Творчество на Младежта. Тогава то запали много младите хора в изобретателски дух и може да се сравни с днешното увлечение на подрастващите към телефоните. Разликата е, че по онова време, за да стигнеш до иновация, трябваше да посетиш поне една специализирана библиотека, каквито имаше немалко, да издириш и прочетеш необходимата литература, която днес чрез интернет е постоянно достъпна за учениците. Стига вниманието им да се насочи натам, а не към плеймейтките и големите бицепси.

По онова време държавата беше изградила и финансираше стройна система от подходящи за всяка възраст творчески занимания чрез т.нар. клубове за ТНТМ и списания като „Наука и техника за младежта“ и „Млад конструктор“. Към училищата най-масовата форма бяха кръжоците за извънкласна дейност по ракето-, корабо- и авиомоделиране, по приложна математика, физика, химия, електроника, роботика, индустриални, строителни, транспортни и други технологии, агробиология, овощарство, животновъдство, зеленчукопроизводство и пр. Кръжочната дейност помагаше да се откриват от рано деца с нагласа към иновации. Кръжоците се ръководеха от опитни учители и специалисти от производството и научните институти, на които се заплащаше от специално предвидени средства в училищните бюджети.

(Аз самият участвах в такива кръжоци и нямах търпение да свършат часовете и да се гмурна в изобретателския дух на кръжока по електроника. Днес нямаше да съм изобретател на Микроферма и още много други неща, ако не бяха кръжоците по ТНТМ)

Всяка година се организираха конкурси и прегледи на постиженията за всички участници в различните форми на творческа дейност, както и класиране според тяхната значимост. Най-добрите технически решения участваха в училищни, вузовски, фирмени, общински, окръжни и национални изложби на ТНТМ и получаваха публичност и съответни стимули. На всеки две години най-добрите разработки, наградени на националните прегледи и изложби, участваха в международни конкурси. В резултат

през 80-те години на миналия век малка България бе на 12-13то място в света по изобретателска активност! Много изобретатели и иноватори, които прославиха България по света, са направили първите си крачки в клубовете по ТНТМ.

Днес България има проблем – пореден. Проблемът е, че държавата ни занемари тази дейност, няма целенасочена политика за развитие на творческото мислене у децата от ученическа възраст. Защо се чудим, че след средното образование няма достатъчно кандидати за инженерните специалности във вузовете? Единствената институция, която се грижи на национално ниво целенасочено за младите в това отношение, остана фондация „Еврика“.

Интересно е, че самият живот подсказва такива форми. Наскоро прочетох, че по инициатива на млади IT специалисти от Враца от години се води обучение по информационни технологии в няколко училища. Поради големия интерес се организират и курсове за възрастни. Постепенно в града се създава IT център „софтуер общество“, което увлича все повече млади хора. Голяма част от тях успяват да се реализират по-успешно с новата си квалификация и се задържат в града. Има и някои други добри примери в страната. Но цялата финансова тежест понасят единствено родителите. Наблюденията показват, че за сериозен курс по математика и програмиране годишният разход на семейството е минимум 2000-3000 лв. Едва ли и 10% от българските семейства могат да си позволят такъв разход. А останалите 90%? Който е беден, ще си остава неук, с неразкрити творчески заложби и ще живее още по-бедно, в бедна държава.

В последните години, когато болезнено ясно се очерта липсата на квалифицирани кадри за производството, е задължително да се осигурят ресурси и за развитие на творческото мислене на младите хора. Т.нар. дуално обучение се осъществява само в сравнително малка част от училищата, а българската икономика се нуждае преди всичко от иновации, и то на ниво изобретение, за да повиши своята конкурентоспособност и да започне да догонва поне средното ниво в Европейския съюз.

Нека признаем, че тези близо два милиона българи, емигрирали по света, са предимно по-младата, по-образованата и по-предприемчивата част от населението, която едва ли ще се върне отново. С други думи, влошава се генофондът на страната. Демографската ситуация не вещае нищо добро. Нацията се стопява за разлика от нашите съседи на запад и юг.

Какво се получава? Българите научават за поредния успех на младите ни математици при посрещането им на столичното летище и след това всичко се забравя. А тези хора са бъдещи изобретатели, програмисти, управленци, които могат да издърпат България напред. Но те не са героите на днешното време. Колко от медалистите от ученически международни олимпиади от последните години днес са в България? Държавата ни не ги поощрява с нищо. Същевременно не държи сметка какво става след гимназията с тези таланти? Най-често те завършват престижни университети на Запад и остават да работят там. От техния потенциал се възползват други държави, а най-бедната в ЕС страна е плащала разходите за тяхната подготовка и обучение. Такава ли е целта на нашата държава – да подготвя безплатни таланти за Запада? Та тя би трябвало да трепери над тях, да ги обгражда с грижи и внимание, да създава най-добри условия за развитие на техния талант.

Малките по население и територия страни не развиват всички отрасли на икономиката, а си поставят за цел да осъществят пробив в определена област, където имат добри постижения и кадрови потенциал. Така Финландия пробива на международните пазари с „Нокиа“, Швейцария – с банковото дело и фината механика, Словения – с бялата техника и т.н. Нашата страна има своите математици и най-логично е да се насочи към програмната индустрия и високопроизводителните цифрови технологии. Времето просто крещи да се възползваме от това.

Интересно, че тук проблемът дори не е финансов, а е преди всичко в липсата на адекватна държавна политика. По оперативните програми „Наука и образование за интелигентен растеж“ и „Иновации и конкурентоспособност“, макар че тече петата година на програмния период, все още има свободни средства. Защо с финансиране от тези програми на основата на нашия добър опит не се разработи система, сходна на ТНТМ, която да открива, да подготвя и излъчва най-добрите млади хора в науката и техниката? Щели да се създават научни центрове за върхови постижения и за компетентност – и къде са бъдещите млади кадри за тях?

Идеята за иновативно детско мислене би трябвало да се превърне в лична мисия на всеки президент и министър-председател на страната. В тази област пробивът е възможен и е изключително перспективен. Нима не е възможно да станем инициатори и за подобно движение за техническо творчество сред младите хора в ЕС като цяло?

В ЕС вече се работи за изграждане на суперкомпютърна инфраструктура. Логичната паралелна стъпка в тази посока е подготовката на кадри за реализацията на амбициозните програми, за обслужването, развитието и използването на тази инфраструктура. Наложително е да бъдат открити и привлечени най-добрите млади изобретатели, математици, програмисти, които да овладеят и развиват новите технологии. От друга страна, наложително е да се подготвят и кадри, които са способни да работят с тази модерна инфраструктура. Това са инженери по роботика, кибернетика и автоматика, лекари, икономисти, генетици, футуролози, климатолози, специалисти по подземни богатства и много други. Опитът, натрупан от движението за ТНТМ в България, би бил много полезна форма за привличане на младите в постигането на тези грандиозни цели.

Повече за ТНТМ, вижте в Wikipedia

Източник: https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=163375

Print Friendly, PDF & Email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *