Древната битка между хора и дракони присъства в легендите на почти всяка отминала цивилизаця в историята. Вярвам, че този конфликт между тези две раси, познати ми като Конфликтът между влечугите и хората, е в основата на това защо сме на тази планета и най-вече причината за съществуването на Земята. Освен това вярвам, че този конфликт е в основата на универсалната игра за еволюция на душата, известна като Универсалната игра „интеграция на полярности“. Знам, някои усещат съпротива при използването на думата „игра“, защото вярват, че игрите са само за забавление. Позволете ми да повторя концепцията, че най-добре се учим чрез игри или ролеви игри. Каквото горе, такова и долу.

Моето разбиране е, че конфликтът между влечугите и хората е започнал в звездната система Вега от на съзвездието Лира. Хората произхождат от системата Вега, от планетата Авион. От самото начало на хората е било позволено да се развиват без външни влияния. Те получили духовен закон, който гласи, че

могат да колонизират всяка планета във Вселената, но ако намерят друг живот там, те трябва да се стремят да живеят в хармония с тези форми на живот.

Когато хората достигнали способност за междузвездни пътувания и започнали да пътуват отвъд родния си свят, те носели в сърцата си своят духовен закон и се стремели да го почитат като свещен обет между тях и Бога (Първичния Създател). Хората били учени в Закона на Единия и живеeли според него. Първичният Създател бил просто фокусна точка за тяхното убеждение, че всички ние сме свързани с потокът от енергия, кой прониква във всичко. Те били научени от тяхната родителска раса (урма, вече отдавна изчезнала от своя роден свят), че всичко е енергия и съзнание.

Урмите (котките) са добре познат вид в нашата и други вселени, в които са еволюирали в продължение на много еони. Хората са тяхното най-голямо генетично постижение, съчетаващо най-добрите черти на всички форми на живот, които урмите са срещали през дългото си съществуване. Точно както ние хората създаваме нови раси от растителния живот чрез генно инженерство.

Горе-долу по времето, когато хората достигнали ниво на междузвездно пътуване, на сцената се явил нов вид. Природата му била на влечуго (рептилска). Тази група същества се различавала почти във всяко отношение. Те не само били различни физически, но и емоционалният и психически състав на влечугите също се различавал. Там, където хората са били емоционални, влечугите са били умствени. Влечугите са мощен, издръжлив вид със специфична собствена красота. 

На влечугите бил даден духовен закон, който е пряка противоположност на дадения на хората. Техният закон гласи, че

вселената им принадлежи по божествено право, затова, когато колонизират нова планета, те могат да унищожат всякаква друга форма на живот, които им пречи.

И ето че имаме две раси, колонизиращи галактиките, много противоположни по природа, с противоположни духовни напътствия. Каква перфектна среда за играта „интеграция на полярности“, а?

За щастие, първите влечуги, които открили родния свят на хората, били с по-развита същност и не толкова агресивни, колкото някои от техните видове.

Влечугите, родом от съзвездието Орион с техните водачи от Алфа Дракон. Тези, които кацнали на планетата на хората, били от най-различни планети, обединени в една група, която не била от военен характер, а изследователска – експедиция от учени, изпратени да намерят нови планети, годни за колонизация. В резултат на това те били силно въодушевени да намерят друг разумен вид като тях, с уникална форма, каквато не са виждали преди. Те реагирали по същия начин, по който ние, хората, бихме и ще го направим, когато открием живот на друга планета.

Хората ги приветствали като нова форма на богове, различна от боговете-котки, тяхната родителска раса (обичайно е расите да се покланят на своята родителска раса като богове, след като родителската раса напусне планетата, подобно на това, че ние се покланяме на родителите си като богове, когато сме деца.) Техните създатели – котките, преди много време им били казали, че има други раси във вселената и че един ден тези раси ще дойдат да се свържат с тях, въвеждайки тази планета и нейните новородени видове в нов свят и съзнание. Хората вярвали, че влечугите са изпълнението на това пророчество.

Тъй като влечугите били миролюбиви, те се сприятелили с хората и започнали да ги запознават с по-напреднала технология, позволявайки им да усъвършенстват новите си възможности за междузвездни полети. На ниво душа хората вече били готови за този технологичен скок, който се явява следващата им еволюционна стъпка. Помните ли старата поговорка: „Когато ученикът е готов, учителят се появява“? Така било и с хората – готови били да излязат в космоса.

Минали много години, през което време още и още влечуги пристигнали на планетата и образували колонии. Хора и влечуги се разбирали почти перфектно. С тяхна помощ хората направили големи еволюционни и технологични скокове. Влечугите също направили еволюционни скокове, но техните бяха по-скоро от емоционален характер. В тяхното по-слабо развито състояние, на влечугите им липсвало чувствителното емоционално тяло на хората, но чрез кръстосване с хората те успели да постигнат тази липсваща част от себе си за по-кратко време, отколкото би било необходимо, за да я развият сами. Така че всички имали взаимна полза… за известно време.

С времето хората поумнели и станали по-проницателни под настойничеството на влечугите; тяхната сила се увеличила. Кралска линия –  платинено русите и синеоки народи, започнали да искат автономия от своите учители, тъй като влечугите владеели много от ключовите позиции в тяхното правителство чрез брак и кръстосване.. Хората започнали да оттеглят пълната безрезервна подкрепа за своите съседи рептилии, чувствайки необходимостта да върнат планетата под собствено управление.

Освен това през това време избухнали поредица от борби между влечугите-колонизатори на Авион и управляващият ги съвет у дома. Колонистите (звучи като Америка и Великобритания, а?) се опълчили срещу „първичната директива“ (духовният закон) на техния вид, като не унищожили хората на планетата, а вместо това живели в сътрудничество с тях.

Но в крайна сметка тяхното правителство ги намерило и предприело действия. За голямо огорчение членовете на съвета на влечугите, които пристигнали в Авион, те открили, че започването на пълномащабна война срещу хората и техните рептилски приятели е невъзможно. Хората бяха твърде добре въоръжени. Така че правителството от Орион тайно се интегрирало всред населението и правителството, разпространявайки вируса, наречен расизъм. Резултатът в крайна сметка бил, че изправили приятел срещу приятел. Хората намразили влечугите, семейства билио разкъсани от расизъм. За родените от смесени бракове настанало трудно време.

В кралските семейства брачните съюзи между двата вида бяха обтегнати до краен предел. Влечугите от Орион проникнали и там, донасяйки много болка и разрушения.

Болката от тази разруха унищожение и отворената рана, се предават през всички измерения като травмата, която формира основата на Играта за интеграция на полярността. Ние от земята продължаваме тази драма. Като богове и богини създатели ние създадохме планета, върху която можем да пресъздадем драмата, с цел да излекуваме раната. Нашите два вида са носят спомена за това унищожение в колективното расово съзнание и ДНК.

С няколко изключения, същата драма се тазгръща отново на нашата планета – Земята. Влечугите са проникнали навсякъде в обществото ни и правителствата, търсейки и кръстосвайки се с тези от най-чистия щам човешко ДНК, русите/червенокоси и синеоки хора. Този път те работят от друго измерение, контролирайки техните хора в нашия свят чрез обладаване и/или пълно въплъщение.

Превъзхождайки ни технологично и чрез познаване на универсалните закони, те създадоха електромагнитно честотно поле, в което са ни затворили. В по-голямата си част ние живеем в неведение.

Влечугите, играещи ролята на нашите невидими потисници,

знаят, че хората, които те се опитват да поробят, всъщност са по-могъщи от тях, защото хората имат нещо, което те нямат – напълно развито емоционално тяло.

Защо е толкова важно? Ами, когато имате напълно развито емоционално тяло, вие сте вградили в своята ДНК най-мощното средство за сътворяване.

Този инструмент се нарича състрадание. Състраданието е най-високата честота в творението и с него можете да създавате нови реалности или да променяте съществуващите!

Когато имате напълно развито емоционално тяло, вие имате способността да трансмутирате нискоенергийни емоции като омраза, гняв, горчивина и срам в състрадание. Този процес се извършва във висшето сърце или тимуса. В емоционалното тяло тимусът/висшето сърце действа подобно на печка на дърва – поема енергии с по-ниска честота и ги преобразува в по-висока честота от. По подобен начин печката на дърва действа като контейнер, в който дървата се превръщат в огън.

Състраданието е единствената емоция и честота, които могат да променят нашата ДНК. Прочетете книгата на Грег Брейдън, Пробуждане за нулевата точка за повече научно обяснение на честотите и състраданието. Това означава, че по-ниската вибрираща честота трябва да се повиши до нивото на тази честота.

Ако можете да постигнете състрадание, можете да създадете магнитно поле на състрадание. Ако можете да създадете магнитно поле на състрадание, можете да създадете мрежа от това поле с всякакъв размер, който желаете.

За да създадете достатъчно голяма мрежа, лпятп да обхване цялата планета, всичко, от което се нуждаете, е достатъчно хора (магическите 144 000?), захранващи тази мрежа, за да я разширите експоненциално до размера, от който се нуждаете.

Веднъж като създадете планетарната мрежа от състрадание и продължите да я подхранвате, чрез нея ще можете да разтворите всяко по-бавно вибриращо честотно поле или мрежа. Това означава, че можем да разтворим оградата, с която влечугите са ни оградили, да се откопчим от властта им и си върнем обратно свободата.

От гледна точка на играта за интеграция на полярността, когато заключените души се освободят от затвора чрез състрадание, играта приключва.

Как да приключим конфликта?

За да сложим край на конфликта влечуго/човек, трябва да играем играта по начин различен от миналото. Ако успеем да запазим разума си и да черпим от нашите колективни минали спомени, ще видим, че борбата с Мрака в неговата среда няма да ни помогне и всъщност е гаранция за провалът ни. Начинът за прекратяване на играта е чрез използване на единственото оръжие, което те нямат – състраданието (нима Христос не ни даде перфектен пример за това?)

Когато успеем, като нация, като раса, да осъзнаем, че всички прояви на Мрака са просто външни форми на нашата вътрешна тъмнина, ние ще спрем да се борим и ще ги интегрираме. Когато си спомним, че всички сме едно, Рептил и Човек, мъж и жена, ще отворим сърцата си, за да прегърнем тъмната си страна, за да станем цели отново. Със сълзи от радост ще танцуваме танца на интеграцията като страстни любовници и със състраданието си ще създадем свят на хармония, довеждайки тази игра до края.

Превод от https://nibiruancouncil.com/galactic-history/the-reptilian-human-conflict/