Различни хора – различни светове
Седя си сега, беля гъби и си мисля – всъщност, доверяващият се на Бога човек и този който търси опора в общество, държава, доктори и др.вървят по две различни релси, животът им преминава в две различни реалности, макар и привидно да живеят в един и същи свят.
И двамата са човешки същества с техните човешки нужди. И двамата като че ли вършат едни и същи дейности, преминават през сходни проблеми и страдания.
И ПРИ ВСЕ ТОВА ТЕ ЖИВЕЯТ В РАЗЛИЧНИ СВЕТОВЕ
Първият живее в реалност, в която нещата се случват по най-добрият за него начин. Той не търси щастие и лек живот, не търси дори здраве. ТОЙ ТЪРСИ СВОБОДА. Той знае, че е тук само за малко и всичко, което ще се случи за това малко време е неговото духовно израстване. Затова и е благодарен. Това не гарантира, че ще живее охолно, лесно или щастливо. Каквото и да се случва, той го приема с благодарност и огромно смирение, защото знае, че е чест да живееш в свят, направляван от Бога и да бъдеш обучен в него. Той не прави компромис с истината.
Другият човек живее в един свят лашкан напред-назад от противоположнисти – късмет или нещастие, изгода или загуба, здраве или болест… Благодари за хубавите неща, сърди се и недоволства за неприятните и лоши неща. Той разчита само на себе си и на други, които да носят отговорностите му: да отгледат храната вместо него, да се погрижат за здравето му, да му осигурят отопление, транспорт, работа, сигурност, да се погрижат за отпадъците му, да му изродят, образоват и възпитат децата. И т.н.
За такива хора има хотели, спа центрове, курорти, механи, ресторанти, дискотеки и други развлечения, където да си осигурят приятната част от живота. А с неприятната част са се примирили – работа-компромис, която не обичат, но трябва да работят. Шеф, който им е неприятен, но трябва да търпят заради шепата хартийки в края на месеца. Такива хора имат търговски отношения със света: взимане-даване.
В контраст на това, за първите хора е винаги приятно, навсякъде, където да са, в каквото и състояние да са – дори болни, дори бедни и без дом, те благодарят за честта да бъдат ТУК и СЕГА и да бъдат ученици на живота. Не се страхуват да се изправят лице в лице с пороците и слабостите си и да ги победят. Те благодарят за всичко, което идва към тях, търсят поуката в него, взимат много пестеливо от света и винаги само това, което им е нужно за мига. Никога в повече, никога не изтощават света около себе си.
Има такива хора сред нас, но са неразличими. Ще ги познаете само по това, че са много пестеливи в приказките, имат чувство за чест, вършат истината, от тях се излъчва една чистота, ведрост и дълбок покой. Те живеят скромно, в тях няма щестлавие, не се хвалят с вещи или постижения.
