Директно и кеширано възприятие
Тези дни обяснявах нещо на сина ми за възприятието и рекох да го споделя и тук, за който му е полезно.
Бях споделил по-долу в някой коментар, че можеш да правиш една практика – караш/вървиш през много познато място, през което си минавал стотици пъти, и правиш така, че да го видиш за първи път.
Номера всъщност е да усетиш кога черпиш директно възприятие и кога от архива (кеша). Работата е в това, че за икономия на енергия съзнанието минавайки през познати места не го „сканира“ изново, а ти вади елементи от „кеша“, архива, който имаш за мятото – много по-икономично. И получаваш някакво общо описание на света, достатъчно да се оправиш в него, но бледо, плитко, безвкусно. Както в играта Майнкрафт, да речем, има трева, но тя всъщност е едно и също блокче графика, размножено хиляди пъти… Точно заради това „познатите“ места са ни толкова скучни, безинтересни.
Ето ви пример (натисни за увеличение): На снимката виждате цветно изображение на традиционната червена кутийка от кока кола на фона на зелена трева
Но всъщност червен цвят в снимката НЯМА. Създава го мозъкът ни, в чиито инвертар (кеш) кока-колата е червена, а тревата – зелена. Да видим отблизо (натисни за увеличение):Да, червен цвят няма. Създава го „кеша“ ни.
Но има начин да нулираш „кеша“ и да накараш съзнанието да събира изново всичко от реала. И тогава виждаш изново „познатите неща“ като че ги откриваш току що – всичко е много по-ярко, осъзнато, чувствено наситено, забелязваш детайли, които преди са ти убягвали.
Разбира се, досещате се, децата не „кешират“ реалността, те я преоткриват всеки ден, наново и наново. Затова могат да играят на една площадка ден след ден, година след година и никога да не им омръзне, да измислят все нови и нови неща.
Разбирането ми е, че този механизъм на икономия на осъзнаване и заместването му с готово „кеширано описание“ е имплант на летача*, за да извлича спестената енергия за себе си. Той, както знаете, се храни с осъзнаване…
Та, какво можем да направим по въпроса? Това ме попита и синът ми.
Ами първо, когато минаваш през познато място, се заставяш да осъзнаваш всичко, сякаш го виждаш за първи път. Заставяш се да забравиш – да нулираш кеша. И внимателно „сканираш“ информацията, която постъпва. Тази, идваща от „кеша“ (от архива) е елементарна, плоска, безизразна. Другата, идваща от директното възприятие е наситена, ярка, носи чувства, детайли. И така лесно ще различиш, кога възприемаш реалност от летача и кога е истинската.
А хванеш ли как работи механизма, вече не е сложно да възнамериш как да възприемаш.
Това е причината старите хора да престават да се радват на света и на новите неща – след цял живот живеене с познати неща и тяхното класифициране в архив, те са вече изцяло донори на енергия на осъзнаване за летачите*, живеят с „кеширани“ спомени от архива…
А това видео долу е именно да осъзнаем колко неща приемаме ей така мимоходом като ежедневие, а те са си всъщност ежедневно чудо!
* – за летачите и методите да се избавим от тях ще научите от книгата „Опасни сънища за Силата“
Благодаря Ви за споделеното и всичко, което публикувате тук, в това пространство. Моля, ако имате време и можете да споделите практични начини за справяне с летачите, блокиране на импланта на летача и конкретни стъпки в пътя на осъзнаване, с цел избягване храненето на летачите ? Четох в предходни ваши статии, че сте успели да прекратите договора си с тях~ако съм разбрала правилно написаното от вас, ето защо може ли да дадете насока как, особености и на какво човек да обърне внимание ?
Много често ми се иска ( и все по-често го правя) да се разхождам из добре познат град като турист, който за първи път попада на това място. Осъзнаването на туриста много ми помага да избягвам кешираното описание и всеки път се връщам все по-заредена от такава импровизирана туристическа обиколка. Опитайте! Заслужава си!