Размисли за Божията любов…
Огнището беше угаснало. Само жаравата тлееше в тъмното. Хвърлих наръч дърва и се заех с други задачи. След час се върнах да видя какво става, защо е още студено – дървата тлеят, пушат, ала пламък няма. Няма и топлина. Има смрад от кумина и сажди…
Пъхнах една хартийка между дървата и жаравата и тя в мигом се запали. Пламнаха и дървата.
Извода какъв е?
Хората, без топлината на Божията любов в себе си не успяват да развият нужната температура за да се запалят. Ей така си изтляват в живота, като тези дърва – пушат, смърдят, опушват и другите около себе си, но ни топлина, ни светлина иде от тях. Тлеят, тлеят, докато станат на пепел и угаснат…
А хартийката? Какво е тя?
