За фантазията и връзката ѝ с цялостната реалност
Имах разговор със синът ми тази сутрин и искам да го споделя сега с вас. Той не е от четящите, въпреки че домът ни е затрупан с книги и двамата му родители четем. Предпочита да гледа клипчета на YouTube.
Аз му обясних, че на филмите и клипчетата се вижда една готово сдъвкана и „изплюта“ визия на даден човек, пречупена през ограниченията от принадлежността му към религия, общност, социални догми, предразсъдъци, забрани и табута и т.н. Тоест, това е винаги някаква осакатена версия на реалността.
При филмите гледащият няма нужда да използва фантазията си, а приема готов продукт-сурогат
Във днешната подчинена на науката цивилизация, фантазията се смятани за нещо нереално и следователно непрактично. Религията, наречена „наука“ смята, че неща, като сънят и фантазията са продукти на работата на мозъка, едва ли не са негов отпадъчен продукт (според Фройд). В училище ни учат, че сънят е просто начин мозъка да се разтовари от напрегнатото ежедневие.
В съвременната цивилизация фантазията принадлежи само на най-малките хора – децата, защото цялата образователна дейност още от детската градина ги подготвя, за „реалния“ живот, да бъдат големи. А там място за фантазия няма. Затова децата биват учени на „практични“ неща като цифри и букви, без да развият „нереални“ неща, като фантазия.
Но истината е съвсем друга…
Фантазията не е продукт на мозъка. ТЯ Е ИНСТРУМЕНТ!
Инструмент с който човек може да нахвърли ограничението на фиксирания, детерминиран свят, който го заобикаля.
Виждате ли, когато човек се роди той възприема света само като енергийни полета, без форма, цвят, мирис. Ние не помним този период, защото сме научени да помним нещата само като предмети. Ето защо още в изгрева на земния ни живот, заобикалящите ни възрастни ни прехвърлят тяхното описание на света и създават библиотека с описанието му (толтеките го наричат тонал) – това е змия 
, това е морков
, това е самолет 
. И така
веднъж като видиш тази енергия ти я свързваш с описанието, което ти е дадено и тази фиксация остава за цял живот.
Тоест, от там нататък е невъзможно да погледнеш към един предмет, да речем камък, и да видиш ДИНЯ.
Възрастният посочва енергията на камъка, обяснява на детето, че това е камък и така въвежда описанието на камъка в инвентара ни. И само ще допълваме този инвентар, тази таблица с описания, до края на живота ни.
В редки случаи съзнанието може да прескочи от едно описание на друго, например вместо клон да видим змия на земята, или както на илюстрацията от дясно, вместо двама музиканти да съзрем лица на възрастни хора. И това хората го наричат „илюзия“, както са научени да наричат всяко нещо свързано с фантазията.
Но Фантазията, както казах, не е продукт на мозъка, тя е ИНСТРУМЕНТ.
Когато един писател или композитор използват този инструмент, те извличат енергийни нишки отвъд описанието на света, т.е. от безпределната вселена, която лежи отвъд ограниченият свят на инвентара ни. Ясновидеца използва същият този инструмент за да „излезе“ и „свали“ информация от енергийното поле на Вселената. Тоест той си „фантазира“, но тези „фантасмагории“ не са отпадъчен продукт на мозъка му, а интерпретирана информация взета от полето. И тъй като там няма време и пространство, ясновидеца може да „види“ минало, бъдеще, причини и следствия и т.н.
По същия начин един писател може да вижда неща, чрез фантазията си и да ги описва като продукт на въображението му. Да се сетим за Жул Верн и модерната електрическа подводница на капитан Немо, описана като принцип на работа и устройство до най-малки подробности във време, когато парната машина е била върхът на прогреса… Ами какво да кажем за книгата на Морган Робъртсън „Крушението на Титан“ /1898 г./ разказваща за корабокрушението на голям презокеански кораб, носещ името „Титан“, написана…. 14 години преди катастрофата на истинският Титаник?
Тоест, фантазията е инструмент, позволяваща на човек да пробие пашкула на ограничения детерминиран физически свят и да вижда в големия, цялостен свят на Вселената. И истинските писатели са своего рода виждащи.
Интересното е, че писателите, които ме пленяват най-много с книгите си са все хора, необвързани с религия, вяра и други, които биха изкривили виждането. Защото как можеш да видиш Мохамед, например, ако исляма забранява да се изобразява образа на Пророка?
Когато човек чете книга и потъне истински в нея чрез фантазията си, той се настройва на същата вълна, на която е бил автора. И тогава наистина вижда реални неща, макар да смята, че тези „фантасмагории“ са просто продукт на мозъка му.
Но за това е виновна културата ни, която още от малки ни учи да пренебрегваме фантазията, като нещо неизползваемо, ненужно, нереално. А като капак на всичко Фройд я свежда до продукт на потиснати сексуални желания 
Интересно е, обаче, да видим как е при „примитивните“ култури, например тези в амазонските джунгли, за които от десетки хиляди години виденията са важна връзка с невидимия свят. За тези хора, които живеят в дълбока връзка с природата, виденията не са фантасмагории и плод на ума — те са интегрална част от тяхната духовна практика и възприятие на света. Шаманите на тези племена използват различни техники, включително употребата на аяхуаска, за да достигнат до свръхсетивни нива на реалността. Именно в тези състояния те получават информация, която им позволява да предсказват бъдещи събития, да лекуват болести или да водят племето в духовно изцеление.. В тези общности виденията са основен начин за получаване на знание, предсказания и лечение. За тях фантазията и въображението не са някакви продукти на ума, а канал за контакт с нещо по-дълбоко и свръхсетивно.
Като заключение ще кажа, че съвременната квантова физика и древните „примитивни“ разбирания за съзнанието ни показват, че нашият свят не е толкова твърд и неизменен, колкото ни се струва. Материята, която възприемаме, всъщност е мрежа от потенциали, които се реализират чрез акта на наблюдение — чрез нашето възприятие и въображение. Инвентарът, който създаваме в съзнанието си, е единствено начин да фиксираме тези потенциали в конкретни форми и образи, които можем да разпознаем и да използваме в земния ни живот. Но това е само едната страна на монетата, само част от истината. Когато използваме фантазията, ние всъщност не се отклоняваме от реалността, а се свързваме с нейната същност, като отваряме пътища към нови възможности и измерения. В този смисъл въображението е не просто бягство, а инструмент, който ни позволява да надскочим ограниченията на фиксираната „реалност“ и да се свържем с по-дълбокото поле на възможности, което квантовата реалност предлага.
Като финал, едно упражнение:
По часовниковата стрелка ли се върти това момиче? Да, разбира се.
Но всъщност не!
Загледай се в сянката на крака ѝ, в петата ѝ, забрави посоката в която се върти, забрави цялата картинка и я завърти мислено в обратната посока. И о чудо! Виж цялата картинка сега. Тя вече се върти на обратно. И дори не можеш да повярваш, че допреди малко се е въртяла по часовниковата стрелка. Поиграй си малко, гледайки я вече цялата. Опитай твърдо да вярваш, че се върти на ляво. Не можеш я обърна, колко и да искаш. После, забрави, че се върти, забрави всичко, забрави, че има движение и от това неутрално положение на съзнанието я „завърти“ на обратно. Става от раз. Това състояние толтеките наричат „спиране на света“.
Но всъщност не!
Загледай се в сянката на крака ѝ, в петата ѝ, забрави посоката в която се върти, забрави цялата картинка и я завърти мислено в обратната посока. И о чудо! Виж цялата картинка сега. Тя вече се върти на обратно. И дори не можеш да повярваш, че допреди малко се е въртяла по часовниковата стрелка. Поиграй си малко, гледайки я вече цялата. Опитай твърдо да вярваш, че се върти на ляво. Не можеш я обърна, колко и да искаш. После, забрави, че се върти, забрави всичко, забрави, че има движение и от това неутрално положение на съзнанието я „завърти“ на обратно. Става от раз. Това състояние толтеките наричат „спиране на света“.
Какво показва тази анимация? Че няма образ, няма посока, няма дори въртене – ВСИЧКО СЕ ТВОРИ ВЪТРЕ В СЪЗНАНИЕТО НИ. Образ, цвят, движение – всичко се генерира в съзнанието и ние го проектираме навън, смятайки го за „външен“ свят.
като продължение на статията четете:
- За детето и фантазията
- Директно и кеширано възприятие – как съзнанието ни твори не просто материалния свят около нас, ами и цветовете в него!
- От това видео ще научите от Терънс Маккена за растенията, които прехвърлят мост между ежедневната реалност и Вселената. Самият той казва „The imagination is not a state: it is the human existence itself.“ (Въображението не е състояние: то е самото човешко съществуване.)
