За истинската духовност

Споделете тази статия

Преди време споделих опит с духовните пътища и пътеки. Живеейки сред хора осъзнах, че мнозинството „духовни“ живеят в една голяма заблуда, наречена Духовно развитие.

Но какъв е пътят тогава? Какво пречи на хората да вървят по реален път на духовно разцъфтяване?

На зряла възраст, обикновено гравитираме около определени зони. С малки изключения повечето хора се намираме около нулата или под нея. Рядко човек достига над 1, където е зоната на виталността и лекотата. Обикновено зона 2 е присъща на малките деца, които я губят с възрастта. Като зрели индивиди дори не помним усещането на свежест и лекота, или твърде рядко го достигаме, а когато се случи, то е на принципа на „щастливо стечение на обстоятелствата“. И като, че ли не трае дълго…

Ако сме извадили късмет и имаме добър старт в живота, израсли сме в здрава среда, която ни е дала естествена наклонност да се храним добре, да се наспиваме и да не се пилеем сексуално излишно, ще гравитираме около нулата. Ще бъдем здрави, ще усещаме силата си и всеки път, когато изпаднем в преразход и усетим натрупване на хронична умора ще взимаме спешни мерки да възстановим това, което наричаме „нормално за нас състояние“.
Голяма част от хората се намират в зоната под нулата. Постоянно са уморени и дотолкова свикват с усещането, че го приемат за „нормално“. Тогава борбата се свежда до опити да не се разболяваме. Когато умората дълго време стои в нас имунитета пада и скоро се разболяваме. С усилие на волята изплуваме обратно до нулата, докато не възвърнем „нормалния“ си ритъм на живот т.е. ежедневното уморено съществуване. Стреса, хаотичните и вредни мисли с лекота подхранват идиотския ни начин на хранене, недоспиването и в опит да изпитаме поне малко удоволствие от живота – сексуален преразход.

Балансирането на трите първични основи – храна, сън и секс са определящи за начина ни на живот.

Ако всяко от тях балансираме сравнително добре, можем да изживеем живота си здрави, силни, дейни.
Всяка една духовна практика е куха и с изключително занижена ефективност, ако не сме решили базовите проблеми с храната, съня и секса. Имаме ли там пробойна, енергията ни непрекъснато ще изтича и така и няма да опознаем състоянието на Виталност.
От друга страна, ако балансираме изключително успешно първичните си инстинкти ще започнем да гравитираме от състояние на здраве и сила към виталност и лекота. Ще се чувстваме непрекъснато жизнени. Съпротивителни ни сили постоянно ще са на високо ниво да посрещат неизвестните и неприятни събития в живота, които така или иначе са част от него. Виталността е свойствена за децата, защото те все още нямат товара на мисълта.
Но за да започнем да изживяваме нивото на виталност, не са достатъчни само здрав сън, балансирано хранене и пестене на сексуалната енергия.
 За навлизането в това ниво е нужно да добавим и здраво мислене. Не логично, а А ЗДРАВО МИСЛЕНЕ! Логично мислене можем да имаме и като болни индивиди. Здравото мислене е повече от просто мислене. То изисква от нас да умеем да прилагаме на практика нещата, които ни казва логиката, че са добри за нас. А за това се изисква енергия, която пък взимаме от балансираното хранене, сън и секс.
Много малко индивиди могат да се похвалят със здравомислие. В него започват да се проявяват елементи на изключване на мисловния поток. Когато сме витални това не е толкова трудно. Здравата мисъл ни казва, че понякога организма има нужда от почивка от мисълта и най-вече откриваме силата да го реализираме. В състояние на виталност е достатъчно да го решим и то просто се случва.
Колкото повече проявяваме пестеливост в излишни мисли, като използваме мисълта само по предназначение, толкова по радостни можем да бъдем. Така можем да се изтеглим в едно ново и достъпно за малцина състояние на безпричинна радост. Да гравитираме около виталност, лекота и тиха радост от простичкото си съществуване, е състояние познато на единици.

И може би едва тук можем да говорим за първата проява на „духовност“

/ако приемем, че духовност значи „проява на душата ни“/.

Ако успеем да живеем живота си по този начин, надраствайки първичното в себе си и развивайки здравомислие, се отваря ново измерение на тишина и покой, познато на онези истинските просветлени /фалшиви много/.
Пътят до следващото ниво е дълъг. Изключвайки случайните подскоци, преди да стигнем нивото на Ефирност минава време за очистване на духа ни. От състоянието на безпричинна радост ще опознаем дълбоката безпристрастност и отстраненост. Ще се справим и със самотата, която предизвиква тази отстраненост. Ще опознаем любовта, в друго измерение. И, ако е писано, ще намерим себе си в нивото на Ефирност. В него самото физическо тяло става сякаш безплътно. То излъчва невидима светлина, но ясно осезаема от околните. От него ниво всичко става възможно. Проявите на чудеса биват естествен процес. Етерния двойник завзема контрол над телесната сгъстена енергия и започва преливане от една форма в друга. От това ниво имаме избор в момента на смъртта да изоставим ли тялото или да го отнесем със себе си, като го разградим до съставните му светещи частици.
P.S.
Стана малко романтично. Сами виждаме колко път има до там. Да се прескачат нива е немислимо. Швейцарското сирене, което сме, може да си прави колкото иска мисловни мастурбации в мечтаене и самозаблуди, но докато имаме дупки из себе си всичко ще си остане в сферата на духовната перверзия.
Е, разпознахте ли се в някое човече? Номер 1, Номер 2, Номер 3… ли сте? Тук сега ще се изпъчват разни самозванци, и ще започват да обясняват, че те са свободни и тях никой не може да ги набута в ничия класификация, защото тя идвала от ума и дрън дрън дрън…
Print Friendly, PDF & Email

One thought on “За истинската духовност

  • 20/03/2021 в 16:59
    Permalink

    И виде Бог, че това е Добро и БлагоСлови го 🙂

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *