За голямата заблуда, наречена Духовно развитие

Споделете тази статия
Днес пазарът е залят с книги на духовна тематика.

Знам, мнозина от вас вървят по този път – изчели сте стотици книги на духовна тематика, изгледали сте всички духовни филми, следвате някое учение или религия, приели сте даден Учител. Ходите на паневритмия, четете лекции, посещаватe духовни семинари, Бегликташ, Белинташ и прочие. Вероятно сте минали вече и през холотропно дишане, семейни констелации, йога курсове, рейки, лечение с прана, аяхуаска церемония, тенсегрити и т.н.

Общото между всичките неща е, че те ни водят по Духовния път, по пътя на духовното развитие. И някой ден, някъде там в бъдещето ще станем светли божествени същества.

Или поне така си мислим…

Всъщност, това е огромна заблуда, в която сами се вкарваме. Защото

ние не ставаме божествени. НИЕ ВЕЧЕ СМЕ БОЖЕСТВЕНИ. В този миг, в който четеш това ТИ СИ БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ.

Съвсем друг въпрос е, дали осъзнаваш това.

Защото за да осъзнаеш това, трябва да излезеш от филма. Животът ни на Земята е филм – интерактивна симулация, създаден от Твореца за хората, с работно заглавие „Грехопадението“. Ние подписваме споразумение, влизаме и заемаме местата си. И твърде скоро забравяме, че се намираме в киносалон, започваме да се вживяваме във филма, да вярваме, на това, което ни се прожектира, да се вълнуваме, да правим проекти за бъдещето, да раждаме деца, да ходим на работа, да трупаме вещи, спомени, емоции….

От време на време нещо там дълбоко в нас се опитва да надигне глас и да ни напомни кои сме и че гледаме филм, но умът-деспот веднага го заглушава.

Някои все пак успяват да чуят гласа и започват да търсят духовното – онова, което смътно предусещат че са. Четат беседи, духовни книги, стават вегетарианци, гледат предаванията на Стойчо Керев и търсят Бога с религии, учения и какви ли не още духовни дейност. Други се присъединяват към духовни комуни…

Група за „духовно развитие“ в действие…

Но без да правят ни най-малък опит да освободят съзнанието си от илюзиите, в които живеят.

Илюзията, че щом като си прочел, научил и знаеш, то вече вървиш по духовния път. А всъщност си още във филма. Никой не те задължава да гледаш филма. – човек във всеки един момент може просто да стане и да излезе от киносалона… Но докато си в него, спазваш правилата на играта (Споразумението).

Работата, обаче, е в това, че хората са толкова привързани към филма на живота си, че те НЕ ИСКАТ да излязат от света на илюзиите и да влязат в Духа.

На тях им харесва, интересно им е да са вътре в киносалона с останалите. „Духовните“ хора също си намират оправдания за пред себе си и другите, опирайки се на духовни авторитети – какво били казали Анастасия, Дънов, Ошо и т.н….

Но само човек, който е абсолютно честен пред себе си, ще си признае това.

А нещата всъщност са много прости. Не нужно много, но човек ще трябва да изхвърли целият ненужен товар, включително и привързаността към света, учения, религии, практики, учители, авторитети. Да опрости максимално живота си. Божествеността не може да просветне в съзнание привързано към света!

Всъщност единственото желание на твоят Учител е да се хванеш здраво за ръката на Бога. Не за книгите му или практиките му, а за Бога!

Знаете ли, Бог ни е дал свободният избор да се наиграем в илюзията. Той не бърза, Вечността е пред него. А когато най-сетне човек реши да му се довери, той ще го изведе от киносалона чрез вътрешният му глас, чрез интуицията. Не ще му трябват книги на този човек, учители или практики. Ще му е нужно само търпение и пълно доверие в Бога и в себе си.

Доверие, а не вяра – правете разлика! Защото ако е до вяра, то и Дявола вярва, че Бог съществува…

Интуицията е нашият учител. Чрез нея Бог ни води. Но ще трябва да ѝ се доверите и също така да се доверите, че всичко, каквото и да се случва, е учебен процес и е част от него. Няма нужда от тревоги – когато у вас се надигне искрено желание за освобождение от илюзиите, Бог ще ви предостави всичко необходимо.

Print Friendly, PDF & Email

2 коментара за “За голямата заблуда, наречена Духовно развитие

  • 20/05/2020 в 21:01
    Permalink

    Много точно казано, всичко е в нас, а не извън нас! 🙏

    Отговор
  • 10/06/2020 в 14:57
    Permalink

    Да, не е необходимо да трупаме само знания, а да ги прилагаме, както казва Учителя, защото не приложените знания могат да ни направят гърбави! А дали има човек Вяра или доверие, както пишете, е много лесно да се разбере! Всеки, който има страх от нещо(болест, имот, за деца и всичко останало), няма Вяра в Бога! Който има Вяра, той знае, че всичко ще стане по волята Божия и не се противи! А всеки друг е още на кино или не е „излязъл от кръга“, както е в паневритмията!

    Отговор

Вашият отговор на Несрин Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *