За духовния път и децата
Mнозина смятат, че създаването и отглеждането на деца е несъвместимо с духовния път. Учители, като Дон Хуан казват, че зачатието отнема осъзнаването на воина и оставя дупка в енергийния му пашкул.
Ала аз не смятам така.
Англичаните имат една много хубава поговорка:
„Не си губи времето да променяш децата си. Те така или иначе ще станат като тебе. По-добре промени себе си.“
Да, най-големият стимул за промяна в живота ми беше именно детето, което създадох.
Заради детето се наложи да преразгледам и премахна много свои слабости, навици, привички, с които живеех от години. Защото няма по-голямо наказание от това, да видиш в детето си, като в огледало, как порастват всичките ти пороци и слабости.
Наложи се да преустроя живота си, да създам в себе си нови и необходими навици, които преди ми липсваха, но живеех някак без тях. Защото, ако стаята ти е разхвърляна, домът мръсен и се храниш когато и с каквото ти падне, как ще искаш детето ти да е здраво, чисто и организирано?
Наложи се да се боря и ликвидирам много мои страхове, шаблони, фобии, пороци трупани през целия живот. Защото не искам да ги видя в детето си.
Наложи се да изградя в себе си нови качества, като търпение и смирение. Защото това, което ти свършваш за 10 минути, детето го върши един час.
Завърнах се към изначални състояния на духа, като вътрешна тишина, съзерцание, фантазия, за да вляза в света на сина си и да го разбирам.
Не допуснахме външният свят, под формата на баби, дядовци, ясли и градини да внесе в съзнанието на детето остарели модели и погрешна ценностна система. Първите 7 години на Самуил минаха с нас, у дома, сред природата. Взаимно се учехме безценни уроци.
Да, приемете детето като неизменна част от духовния ви път. Детето изисква да се промените! Иначе ще стане огледало на всичките ви пороци и слабости.
Всъщност, при критичният дефицит на нормални хора на тази Земя има голяма необходимост да създадем и отгледаме такива…
