Размисли за духовните пътища и пътеки…

Споделете тази статия

Има широк духовен път. Той е подобен на магистрала – добре постлан, ясно виждаш къде отиваш, има го на пътната карта. Посоката и правилата на Пътя са ясни и сигурни, подробно описани в учението, което следваш. Спазвай ги стриктно и гаранция, че няма да се изгубиш. Това ти вдъхва сигурност, още повече, че винаги можеш да се допитваш до други около тебе, вървящи по Пътя, или да намериш отговори в словото на учителя си. Този път се върви от много хора и е добре утъпкан от тях.
Това е Широкият път, удобен, сигурен… но бавен.

Но има и пряка пътека, която се отклонява още в началото на Широкия път. На картата я няма, не можеш да разчиташ на пътеводители. Пътеката пред теб едва се забелязва, а на места е напълно заличена – малцина са вървели по нея. Тук можеш да разчиташ единствено на вътрешния си компас – интуицията, връзката ти с Духа.

Не виждаш надалеч пред теб и не е ясно накъде отиваш, нямаш и гаранция къде ще стигнеш и дали въобще ще стигнеш някъде. Затова си се отказал(а) от всякакви очаквания за духовни постижения, и още в началото си се отпуснал(а) с пълно доверие в ръцете на Бога, животът ти зависи от него.

Когато Бог е твоят водач, компромиси няма – той знае всичко. Една стъпка настрани от неговата истина и от гласа в сърцето ти и си оставен(а) да се оправяш сам(а) в гората. Тук не минават номерата на Широкия път, където учениците на думи следват своя Учител и учение, а на практика правят точно обратното… Нее, когато Бог е твоят Учител, тези номера не минават.

Това е пряката и тясна пътека на самотния воин, избрал за водач Духът. Постиженията в него са лични и най-често неразбрани от хората на Широкия път.

Print Friendly, PDF & Email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *